Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Момчето грабна резена и изчезна в нощта.

— Много се големеят — измърмори Наит и извади от огъня някаква пръчка, за да огледа почернялото, свило се нещо на края й. Той го стисна с пръсти и се намръщи.

— Според мен е готово — рече Ситния.

— Според мен всички ние сме готови — продължи Наит, без да вдига поглед. При последвалата дълга тишина той надигна глава.

— Хайде, та нали всички вие имате очи и уши. Чух какво се приказва в Коун.

И той посочи към мрака.

— Те имат десет хиляди Златни моранти! Двадесет хиляди фаларска пехота — и талийците! А и сетите!

Той захвърли пръчката.

— А какво имаме ние? Сбирщина цивилни и може би десет хиляди истински войници?

— Тази сбирщина победи Гвардията — обади се Сръчната с нисък овладян глас. — Научих, че седмина Обетници са били убити. Тия Златни моранти ще застанат срещу нас в движение и ще се окажат толкова погълнати от разправии, че няма да могат да направят нищо.

— Сетите ще пометат тия полски аматьори.

— Толкова са гладни, че ще се зарадват, като видят всички коне на сетите.

— Те ще…

— Стига! — излая Сладура. — Гуглата да отнесе и двама ви! Спрете да се разправяте, сякаш вече сте женени. И без това си имаме два Върховни юмрука.

Сръчната изсумтя и махна с ръка към Наит; той пък се засмя на думите на Сладура.

— Двама — пошегува се той, взе пръчката и почисти от прахта изгорялото набръчкано нещо на края й.

— Ти пък къде намери това? — попита Ситния.

— Намерих го мъртво.

— Някога бил ли си вън от града?

Наит си гризна за опит от нещото и озадачено погледна Ситния.

— Не, защо?

Изведнъж Хеук подскокна право нагоре и стресна всички. Кървясалите му влажни очи се завъртяха и огледаха мрака.

— Нещо става — изграчи той.

Наит хвърли шепа тор по човека.

— Не пак! Престани, старче. Непрестанно стават разни работи.

— Той е тук. Мога да усетя желанието и глада му. Кръвта на всички ни не може да го засити.

Всички гледаха. Наит се приведе и го шляпна.

— Я спри! На всички ни докарваш драйфане.

Хеук надигна глинената кана и гаврътна глътка от тъмното й съдържание. Разля много по брадата и по мръсните си одежди. Сладура размаха ръка пред носа си.

— Пфу, старче, какво има вътре?

— Кръв и смелост.

Внезапно от мрака прозвучаха викове. Всички млъкнаха. Виковете придобиха отсянка на уплах и скоро бяха последвани от началото на рязко прекъснат крясък. Сръчната скочи на крака.

— Какво беше това, в името на Бездната?

Тя огледа обсипаното с огньове поле.

— На север, струва ми се.

После взе меча и пояса си.

— Хайде!

Всички, дори и Хеук, се изправиха.