Лебедова песен [bg]

Глори и Арън вървяха след него, а зад тях ги следваше майсторът със северняшкия акцент, който се казваше Закиъл Епстайн, и мъжът със сивата брада и палтото на райета — Джийн Скъли. Те носеха грубо скована чамова кутия, която приличаше на детски ковчег. Останките на Ръсти Уедърс бяха положени вътре, а преди капакът да бъде закован, Джош остави каубойските ботуши на приятеля си до него.

Другите, които бдяха над тялото на мъртвия през нощта, също вървяха след тях: жената с келоида на лицето, чието име беше Ана Макклей — бивша работничка в панаир в Арканзас, Джон Галахър — мъжът, който даде кафето на зърна и който някога беше работил като полицай в Луизиана, тийнейджърката с късоподстриганата кестенява коса, която беше забравила фамилията си и се представяше само като Кейти, и младият дърворезбар от град Джеферсън на име Рой Крийл, който куцаше на кривия си ляв крак, счупен лошо преди време и зараснал накриво. В ръцете си носеше дебела дъска, на която беше гравирал с красиви букви името „РЪСТИ УЕДЪРС“. Най-отзад вървеше Муле, който спираше през няколко метра, за да подуши въздуха и да удари с копито твърдата земя.

Мъглата беше покрила нивата и висеше ниско над земята. Вятърът беше слаб. „Вонята от езерото не е толкова неприятна днес“, помисли си Джош… или може би просто беше започнал да свиква с нея. Докато вървеше през мъглата, имаше чувството, че навлиза в някакъв призрачен свят, в който времето беше спряло, в някакво средновековно селище отпреди шест века. Чуваха се единствено хрущящите в снега ботуши, дъхът, който излизаше от устите и носовете на хората, и далечното грачене на гарваните.

Джош едва виждаше на три крачки пред себе си. Той продължи още четиридесет-петдесет метра през надвисналата над полето мъгла, преди да спре. Това място беше добро и много по-удачно от Ямата.

— Тук ще е — каза на другите той и нежно положи Суон на няколко крачки встрани. Ана Макклей носеше инструментите за копаене. Джош взе лопатата от нея и изчисти снега в правоъгълна форма, малко по-голяма от ковчега. След това хвана кирката и се зае с изкопаването на гроба на Ръсти.

Ана се присъедини към него, като махаше пръстта, която беше разровил. Първите петнадесет-двадесет сантиметра от земята бяха замръзнали, твърди и пълни с дебели корени, които се съпротивляваха на кирката. Жената извади корените и ги хвърли на една страна. Щеше да свари супа от тях. Под горния слой пръст почвата стана по-тъмна, по-рохка и по-лесна за копаене. Наситеният ѝ аромат напомни на Джош за шоколадовия фъдж, който майка му печеше и оставяше на перваза на прозореца на кухнята да изстине.

Гигантът се измори и веднага беше сменен от Джон Галахър, който взе кирката и пое щафетата, а Глори се зае с махането на пръстта. Продължиха да се редуват през следващия един час, докато не изкопаха достатъчно дълбок гроб, който да опази тялото от дивите животни. Когато приключиха, Джош, Джон и Закиъл спуснаха ковчега в земята.

Гигантът погледна чамовата кутия.