Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Видя ги да идват в града в своята каруца, на която пишеше „Пътуващо представление“. Чу онзи големия да крещи за лекар. Някои хора просто не уважаваха тихите и спокойни градчета. Е… смяташе да ги научи на уважение. Точно сега.
Обувките му зашляпаха към Суон.
Джош удари горящата врата на хамбара с всичките си сто и петнадесет килограма. Писъкът на Глори все още кънтеше в главата му.
За една разтърсваща костите му секунда си помисли, че отново е на футболното игрище и бяга право към един от онези големи нападатели. Смяташе, че вратата няма да поддаде, но дървото се предаде под натиска му и се отвори. Озова се в истински ад.
Претърколи се настрани от горящите дъски и скочи на крака. Заля го гъст дим и жегата едва не го премаза.
— Муле! — изкрещя Джош. Чуваше коня да подскача и да цвили, но не го виждаше. Пламъците се издигаха към него като копия, а от тавана падаше огън като някакви оранжеви конфети. Хукна към кошарата на животното. Палтото му беше започнало да тлее и пушекът го притегли в прегръдката си.
— Я виж ти — каза тихичко мъжът и спря точно до слабата фигура на пода. Вниманието му беше привлечено от предмета на чамовата маса. Протегна се с тънката си ръка и взе огледалото с двете лица на дръжката му, които гледаха в различни посоки. Смяташе да се наслади на новото лице, което си беше създал, но огледалото беше тъмно. Проследи с пръст гравираните образи. Що за огледало имаше черно стъкло?, зачуди се той… и новата му уста потрепери едва.
Огледалото го накара да се почувства по същия начин, по който се почувства от стъкления пръстен. То беше нещо, което не трябваше да съществува. Какво беше предназначението му и какво правеше тук?
Не му харесваше. Никак. Вдигна ръка и го разби на парчета в масата, след което изкриви дръжката с двете лица и я хвърли. Почувства се много по-добре.
На масата имаше още един предмет. Малка кожена кесия. Взе я и изсипа съдържанието ѝ в дланта си. То се състоеше в едно малко царевично зърно, изцапано с червена засъхнала кръв.
— Какво е това? — прошепна той. На няколко крачки от него, фигурата на пода простена. Той стисна царевичното зърно в ръката си и бавно се обърна към звука. Очите му бяха червени и блестяха на светлината от огъня.
Погледът му се задържа на превързаните ръце на фигурата. Десният му юмрук се нагорещи и от вътрешността му се разнесе пукане. Той отвори длан, лапна пуканката и я задъвка замислен.
Беше видял това момиче вчера, след като каруцата им беше ограбена. Тогава ръцете ѝ не бяха превързани. Сега защо бяха? Защо?
В другия край на стаята Ръсти повдигна глава и се опита да се фокусира. Видя висок слаб мъж, облечен с кафява шуба, който се приближаваше към Суон. Той надвисна над нея. Фокусникът беше разтърсен от болка и осъзна, че лежи в локва от кръв. „Ще припадна — разбра той. — Трябва да се размърдам… трябва да се размърдам…“
Запълзя през собствената си кръв.
Здравото око на Джош едва не ослепя от дима. Той видя някакво раздвижване отпред. Паникьосаният, скачащ на задните си крака и неспособен да намери изход Муле. Одеялото на гърба му тлееше и беше на път да пламне.
Гигантът прибяга до коня и едва не беше премазан под копитата му, докато животното се вдигаше на задните си крака и се извърташе в различни посоки. Можеше да направи само едно. Вдигна двете си ръце пред главата на Муле и плесна с всичка сила, както беше видял да прави Суон във фермата на семейство Джаспин.
Джош нямаше представа дали този звук караше коня да се сети за момичето, или просто му помагаше да изгони паниката за момент, но Муле спря да се хвърля и застана на едно място. Очите му бяха влажни и ококорени от ужас. Гигантът не губи никакво време. Сграбчи коня за гривата и го задърпа навън от кошарата в опит да го отведе до вратата. Краката на животното не помръднаха.
— Хайде, глупако! — изкрещя му Джош и горещината изгори дробовете му. Той заби ботушите си в горящата слама и ставите му запукаха, докато дърпаше Муле. От тавана падаха парчета горящо дърво, които го удариха по рамото, а коня в ребрата. Пред лицето му се сипеше пепел подобно на ято стършели.
Вероятно конят усети чистия въздух навън, защото хукна толкова бързо към вратата, че Джош имаше време само да хване с ръце врата му. Животното го затътри по пода, докато бягаше през пламъците.
Двамата минаха през отвора, на мястото на който се намираше вратата на хамбара, и се озоваха в студената нощ.
След гиганта хвърчаха искри от подпаленото му палто, а от гривата и опашката на Муле тлееха пламъци.