![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Господи — прошепна Глори. — Джош… поникнала е царевица!
Гигантът си спомни изсъхналото царевично зърно, което беше залепнало за окървавената длан на Суон. Сега разбра какво беше правила тя тук навън в студения мрак.
Вятърът се усили, изпищя около главата му и накара младите царевични стъбла да потанцуват. Той проби дупки в сивите стени мъгла и я накара да се вдигне. Пред Джош и Глори се разкри почти цялата нива.
Те се намираха сред няколко неравни и виещи се редове светлозелени стъбла, всичките високи около петдесет-шестдесет сантиметра и опръскани с онова, което според него беше кръвта на Суон, попила в пръстта и в латентните корени като гориво за пресъхнал двигател. При гледката на тази зеленина в опустошената и заснежена нива Джош едва не падна на колене, сякаш отново виждаше цветове след дълга слепота. Муле похапваше неуверено от едно от растенията, а няколко гарвана прелетяха над главата му и изграчиха възмутено. Той изщрака със зъби към тях и ги подгони между ревовете с енергията на младо жребче.
— Нямам представа какво има в това момиче — беше казал Слай Муди, — но то разполага със силата на живота!
Джош поклати глава, останал без думи. Протегна се към стъблото пред него и докосна един малък израстък, който щеше да се превърне в кочан в тази негова предпазваща обвивка. Имаше още четири-пет други само на това стъбло.
— Господине — беше казал Слай Муди, — тази Суон може отново да събуди цялата земя!
„Да — помисли си Джош и сърцето му заби по-бързо. — Да, може.“
И едва сега разбра заповедта, която беше изречена от устните на Поу-Поу в онова мрачно мазе в Канзас.
Той чу викове и крясъци и вдигна поглед, за да види Джон Галахър да бяга към тях. Следваха го Закиъл и Джийн Скъли.
Ана стоеше със зяпнала уста до тийнейджърката. Джон падна на колене пред едно от стъблата и го докосна с треперещи ръце.
— Жива е! — каза той. — Земята все още е жива! О, Господи… о, Господи, ще имаме храна.
— Джош… как е възможно… това? — попита Глори, а Арън до нея се хилеше и буташе едно от стъблата с Ревльото.
Гигантът подуши въздуха. Струваше му се по-свеж, по-чист и изпълнен с електричество. Погледна Глори и се усмихна с деформираната си уста.
— Искам да ти разкажа за Суон — изрече с треперещ глас той. — Искам да разкажа на всички в Мерис Рест за нея. Тя има силата на живота в нея, Глори. Тя може отново да събуди цялата земя! — Побягна към фигурата, която лежеше на земята, наведе се, вдигна я на ръце и я прегърна. — Тя може! — изкрещя Джош. Гласът му се разнесе като гръм към бараките на Мерис Рест. — Тя може.
Суон се размърда замаяно. Цепката на устата ѝ се отвори и тя попита с тих и раздразнен глас:
— Какво може?
65
Вятърът се усилваше и брулеше гората от югозапад. Той носеше аромата на изгоряло дърво, примесен с горчивата сярна миризма, която напомняше на Сестрата за развалени яйца. В следващия миг тя, Пол, Робин Оукс и още трима от разбойниците му се озоваха на широка нива, покрита с пепелив сняг. Посрещнаха ги тънещите в мъгла от дима на стотици комини, разположени близо една до друга бараки и алеи на малко селище.
— Това е Мерис Рест — съобщи Робин. Той спря и огледа нивата. — Мисля, че точно тук видях Суон и големия тип. Аха. Точно тук беше.
Сестрата знаеше, че е така. Бяха близо, много близо. Нервите ѝ бяха опънати. Искаше ѝ се да побегне към тези бараки, но изморените ѝ и болящи я крака нямаше да го позволят. „Стъпка по стъпка — помисли си тя. — Вървиш ли стъпка по стъпка, ще стигнеш до мястото, за което си тръгнала.“
Стигнаха до някаква кална яма, пълна със скелети. Сярната миризма идваше от нея. Заобиколиха я. Сестрата нямаше нищо против вонята, имаше чувството, че сънеброди в истинския свят, жизнена и силна. Не отделяше поглед от обгърнатите в дим бараки. И в следващия миг си каза, че сънува, защото чу музика от цигулка.
— Вижте там — каза Пол и посочи.
Вляво от тях имаше някакъв сбор на тридесет-четиридесет души, може би дори повече. Те танцуваха в снега, като набиваха крак и се въртяха около клада. Сестрата видя музиканти: един старец с избеляла червена шапка и дебело палто, който стържеше по една цигулка, белобрад чернокож човечец, който беше седнал на стол и дращеше с камък по ребрата на дъска за пране, която държеше между коленете си, младо момче, което свиреше акорди на китара и едра жена, която удряше по един кашон като по барабани. Музиката им беше груба, но се носеше като някаква дръглива симфония по цялата нива и приканваше танцьорите да набиват крак и да се въртят като луди. Петите на обувките на хората хвърляха сняг след себе си и те викаха и крещяха весело на музиката. Беше минало много време, откакто Сестрата за последно слуша музика, а и тази гледка беше изключително странна: тези хора се забавляваха в средата на пустошта.