Лебедова песен [bg]

Видя, че онзи се усмихна лекичко, усмихна се състрадателно, но много бързо това се промени.

Мъжът протегна горящата си ръка и стисна като менгеме гърлото на Ръсти.

Вратът на фокусника беше хванат в огнена примка. Онзи го вдигна от пода и той запищя и зарита. Огънят се сипеше от дланта и ръката на нападателя му като напалм и пърлеше косата и веждите му. Дрехите на Ръсти се подпалиха и той осъзна през болката и паниката, че се превръща в човешка факла… и че му остават само секунди живот.

След него щеше да дойде ред на Суон.

Фокусникът се гърчеше и бореше, но знаеше, че е свършен. Миризмата на собствената му изгорена плът го накара да се сети за мазните пържени картофи на националния панаир в Оклахома, когато беше дете. Пламъкът проникна до костите му, а нервите му като че ли заключиха болката в себе си, достигнаха момент, в който нямаше никакъв шанс за оцеляване.

„Мама казваше нещо — помисли си Ръсти. — Казваше… казваше…“

Казваше „отвръщай на огъня с огън“.

Ръсти прегърна мъжа с огнената ръка и сключи пръсти зад гърба му. Те се стопиха като брънки на верига. След това навря горящото си лице в брадата му.

Тя веднага се подпали. Лицето на онзи стана на мехури, разтопи се и се разтече като пластмасова маска, която разкри под себе си по-дълбок слой с цвят на глина за моделиране.

Ръсти и мъжът се завъртяха из стаята като участници в някакъв странен балет.

— Мили боже! — изкрещя единият от двамата мъже, които бяха надникнали в бараката, привлечени от отворената врата по пътя си към хамбара.

— Всемогъщи Господи! — изпищя вторият мъж, отстъпи назад и падна по задник в калта. Други хора прииждаха, за да видят какво се случва. Онзи с подпалената кафява шуба не можеше да се отдели от горящия мъртвец. Новото му тяло беше опропастено и всички щяха да видят истинското му лице.

Той изрева толкова силно, че почти разтресе бараката и побягна през вратата и през събралите се хора. Все още беснееше, когато стигна до улицата на разтапящи се крака в прегръдката на овъгления каубой.