Лебедова песен [bg]

Намери пулс — слаб, но постоянен като ритъма на метроном, който не можеше да спре.

Суон се опита да вдигне глава, но нямаше сила да го направи.

— Джош? — Гласът ѝ едва се чуваше.

— Да — отвърна гигантът, придърпа я към себе си и притисна главата ѝ в рамото си. Една сълза запари на окото му и потече надолу по образуванията на бузата му. — Тук е старият Джош.

— Аз… сънувах кошмар. Не можех да се събудя. Той беше тук, Джош. Той… ме намери.

— Кой те е намерил?

— Той — отвърна тя. — Мъжът… с аленото око… от картите на Леона.

На пода на няколко крачки от него имаше счупени стъкла. „Вълшебното огледало“, помисли си гигантът. Видя каубойските ботуши на Ръсти и се помоли на Господ да не му се налага да излиза навън, за да провери какво димеше под онова одеяло в калта.

— Суон? Трябва да изляза за минута — каза той. — Ти си почивай, чу ли? — Положи я нежно обратно и погледна към Глори, която беше видяла локвата кръв на пода. Изправи се и се насили да излезе.

— Хвърлихме сняг отгоре му! — каза един от зяпачите на гиганта. — Не можахме да изгасим огъня. Вече си беше заминал.

Джош коленичи и вдигна одеялото. Погледна онова, което не искаше да вижда. Трупът съскаше, сякаш шепнеше някаква тайна. Двете ръце бяха откъснати от раменете.

— Видях го! — призна развълнуван друг мъж. — Погледнах през вратата и видях двуглав демон да щурее там вътре! Всемогъщи боже, никога не съм виждал подобно нещо! Двамата с Пери закрещяхме и онова чудо хукна право към нас! Изглеждаше така, сякаш се биеше със себе си! След това се раздели на две и другата половина побягна натам! — Той посочи противоположната посока на улицата.

— Беше друг пламнал човек — обясни трети свидетел с по-спокоен глас. Той имаше гърбав нос и тъмна брада и говореше със северняшки акцент. — Опитах се да му помогна, но той се скри в една от алеите. Бягаше прекалено бързо за мен. Нямам представа къде, по дяволите, изчезна, но едва ли е отишъл прекадено далеч.

— Аха! — закима енергично вторият мъж. — Кожата му направо се разтапяше от него!

Джош пусна одеялото и се изправи.

— Покажете ми накъде отиде — каза той на човека със северняшкия акцент.

Намериха следа от изгорял парцал, който ги насочи по една от алеите. Продължиха около дванадесет метра по нея, завиха наляво по друга алея и стигнаха до купчина от изгорели дрехи зад една от бараките. Нямаше труп и следите се губеха в земята.

— Може би е пропълзял под някоя от бараките, за да умре — предположи другият мъж. — Няма начин човешко същество да оцелее след това! Приличаше на факла!

Претърсваха района още десетина минути, дори се пъхаха под някои от бараките, но не намериха никакъв труп.

— Онзи, който и да е той, е умрял гол — каза другият мъж, отказа се от търсенето и се върна на улицата.