Лебедова песен [bg]

Джош чу гарваните да грачат в далечината. Мъглата си седеше необезпокоявана от вятъра и това му пречеше да вижда отвъд самия гроб на Ръсти.

— „Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.“ — Глори се поколеба за миг с наведена глава над Библията и накрая я затвори. — Това беше от Псалми 3931 — каза тя. — Джаксън обичаше да му ги чета.

Джош кимна и се загледа в ковчега малко по-дълго… след което загреба първата лопата пръст и я хвърли в гроба.

След като го запълниха и отъпкаха пръстта, гигантът заби дървената надгробна плоча в земята. Младият дърворезбар беше свършил чудесна работа и творението му щеше да издържи известно време.

— Много е студено тук навън — каза Ана Макклей. — Трябва да се прибираме.

Джош върна кирката и лопатата на Джон Галахър и отиде до загърнатата с палтото си, спяща Суон. Наведе се да я вдигне и усети студен полъх. Стените от мъгла започнаха да се местят и вият.

Чу шумолене.

Сякаш някъде в мъглата вдясно от него се поклащаха листа.

Вятърът утихна и шумоленето изчезна. Джош се изправи и се загледа в посоката, откъдето беше дошло. „Няма нищо тук — помисли си той. — Това е една празна нива.“

— Какво има? — попита Глори и застана до него.

— Заслушай се — каза ѝ нежно гигантът.

— Не чувам нищо.

— Хайде! — провикна се Ана. — Ще ви замръзнат задниците!

Вятърът задуха отново като студен дъх, но този път от различна посока.

Джош и Глори чуха шумоленето. Той я погледна и я попита:

— Какво е това?

Тя не можа да му отговори.

Гигантът осъзна, че Муле го нямаше от известно време. Конят можеше да е навсякъде на нивата, скрит от мъглата. Пристъпи към шумоленето. С утихването на вятъра замираше и шумът. Това не му попречи да продължи напред. Закиъл се провикна зад него:

— Хайде, Джош!

Не го послуша. Глори и Арън го следваха по петите.

Вятърът смени посоката си. Приближаваха се до източника на шумоленето. Джош си спомни горещите летни дни от детството си, в които лежеше по гръб във високата трева, дъвчеше зелени стръкове и слушаше как вятърът пееше като арфа.

Мъглата се разкъса като стара дреха. Гигантът забеляза неясния силует на Муле през нея. Конят се намираше на пет-шест метра отпред. Чу го да цвили… и в следващия миг спря на място, защото пред очите му се разкри нещо прекрасно.

Ред с растения, всичките високи около петдесет-шестдесет сантиметра. Вятърът разкъсваше мъглата около дългите и тънки листа, които се поклащаха и шумоляха приятно.

Джош прокара нежно ръка по едно от крехките стъбла. Растението беше светлозелено, но по листата имаше тъмночервени точки, които приличаха на кървави петна.