Лебедова песен [bg]

— Благодаря ти. — Глори беше изумена от предложението. Беше минало изключително много време, откакто някой предложи да направи нещо в Мерис Рест. — Ще съм ти благодарна за усилията.

— Ако смяташ да стоиш навън на студа — каза жената с червения келоид на Джош, — по-добре си запали огън. Запали си огън точно тук на пътя. — Тя изпръхтя. — Ще погребваш тялото! Това е най-налудничавото нещо, което съм чувала!

— Имам ръчна количка — каза друг мъж. — Предполагам, че мога да отида до хамбара и да взема малко въглени. Искам да кажа, че… имам по-важна работа, но… но ще е срамота да не се възползваме от този хубав огън.

— Един огън ще ми дойде много добре! — изчурулика нисък мъж с извадено око. — В бараката ми е студено като в ада! Слушайте… имам малко кафе на зърна, които пазя от доста време. Ако някой има канче и печка, можем да го сварим.

— Може, може. Цялото това вълнение ме побърква като бълха върху горещ тиган. — Жената с червения келоид извади малък златен часовник от джоба на палтото си, който очевидно имаше голяма стойност за нея, и погледна циферблата му. — Четири и дванадесет. Остават още пет часа, докато просветлее. Аха, ако смяташ да бдиш над тази бедна душа, ще ти трябва огън и горещо кафе. Имам джезве в моето имение. Не съм го използвала от много време. — Тя погледна Глори. — Можем да го използваме сега, ако искате.

Шивачката кимна.

— Да. Можем да сварим кафето на моята печка.

— Аз имам кирка и лопата — провикна се към Джош един мъж със сива брада, палто на райета и кафява вълнена шапка. — Част от лопатата е счупена, но ще ни свърши работа да погребем приятеля ти.

— Едно време бях дърворезбар — обади се друг. — Ако ще го погребваш, ти трябва надгробна плоча. Как се казваше?

— Ръсти. — Джош се задави. — Ръсти Уедърс.

— Е — каза едрата жена и сложи ръце на хълбоците си, — изглежда имаме работа за вършене. Стига сме се туткали, а да запретваме ръкави!