Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Озадачена, Мин се почеса по главата и взе, че се върна. Девите често я изнервяха, но винаги й казваха по някоя дума, почтително като към Мъдра, понякога шеговито, въпреки че хуморът им беше странен, меко казано. Но никога досега не я бяха пренебрегвали така.
Ранд беше в спалнята. Само като го разбра, сърцето й заподскача. Свалил си беше палтото, белоснежната му риза беше развързана на врата и измъкната от панталоните. Тя седна на леглото, опря гръб на един от тежките пилони от абанос и преметна крак връз крак, с кръстосани глезени. Досега не бе имала възможност да гледа как Ранд се съблича сам и реши да си достави това удоволствие.
Но вместо да продължи, той се закова на място и я загледа.
— На какво изобщо би могла да ме научи Кацуан? — попита я той изведнъж.
— Теб, както и всички Аша’ман — отвърна тя. Такова беше видението й. — Не знам на какво, Ранд. Знам само, че трябва да го научите. Всички вие. — Тя въздъхна и продължи. — Ти имаш нужда от нея, Ранд. Не можеш да си позволиш да я ядосаш. Не можеш да си позволиш да я изпъдиш. — Всъщност тя не допускаше, че петдесет мърдраали й хиляда тролоци с тях са в състояние да прогонят Кацуан от където и да било, но смисълът беше същият.
Погледът на Ранд се зарея, унесен някъде, но след миг той разтърси глава.
— Защо трябва да слушам един луд? — промълви той почти беззвучно. Светлина, наистина ли вярваше, че този Луз Терин говори в главата му? — Мин, позволиш ли на някого да разбере, че имаш нужда от него, и ти се качват на главата. Нашийник ти надяват на врата, за да те дърпат накъдето си поискат. Няма да го позволя на никоя Айез Седай. На никоя! — Юмруците му бавно се отпуснахд. — Виж, от теб имам нужда, Мин — добави той простичко. — Не заради виденията ти. Заради самата теб.
Да я изгори дано, но този човек можеше краката да й подкоси само с няколко думи!
С усмивка, не по-малко нетърпелива от нейната, той сграбчи краищата на ризата си с две ръце и се наведе, за да я измъкне през главата си. Мин сплете пръсти на стомаха си и се отпусна да погледа.
Трите Деви, които нахлуха в стаята, вече не носеха шуфите, които скриваха главите им в коридора. Бяха с празни ръце, нямаше ги и ножовете на коланите им. Това бе всичко, което Мин има време да забележи.
Главата и ръцете на Ранд все още бяха напъхани в ризата и Сомара, с ленената коса и висока дори за айилка, награби белия лен и го затегна отгоре, хващайки го в капан. И почти със същото движение го изрита между краката. Той изстена задавено и се олюля напред.
Несаир, огненокоса и красива въпреки белите белези по двете й обжарени от слънцето бузи го удари с юмрук в десния хълбок толкова силно, че той залитна настрани.
С вик, Мин се хвърли от леглото. Не разбираше що за лудост се е завихрила тук, не можеше да си въобрази дори. От двата й ръкава плавно се изсипаха два от ножовете й и тя се хвърли към Девите с вик:
— Помощ! О, Ранд! Помогнете! — Поне се опита да извика. Третата Дева, Нандера, се извъртя като змия и Мин усети как едно стъпало се заби в корема й. Дъхът излезе от гърдите й със свисък. Ножовете паднаха от изтръпналите й ръце и тя се превъртя на кълбо под крака на сивокосата Дева и падна по гръб толкова силно, че ударът изкара и малкото въздух, който бе останал в дробовете й. Мъчеше се да помръдне, мъчеше се да вдиша — да разбере! — и нищо друго не можа да направи, освен да остане легнала на пода и да гледа.
Трите жени действаха много умело. Несаир и Нандера налагаха Ранд с юмруци, докато Сомара го държеше превит на две и оплетен в ризата. Отново и отново, и отново нанасяха отмерени удари в здравия корем на Ранд и в десния му хълбок. Мин щеше да се разсмее истерично, стига да можеше да вдиша. Опитваха се да го пребият до смърт, но много грижливо избягваха да го ударят по кръглия незараснал белег на левия хълбок и полуизцерената резка през него.
Тя знаеше много добре колко здраво е тялото на Ранд, колко силно, но на такъв бой никой не можеше да издържи. Коленете му бавно се подгънаха и когато тупнаха на пода, Нандера и Несаир се отдръпнаха. Всяка от двете кимна и Сомара отпусна ризата на Ранд. Той падна по очи. Тя чу пъшкането му и едва удържаните стонове, напиращи от гърлото му. Коленичила, Сомара придърпа ризата му надолу почти нежно. Той остана да лежи с буза, опряна на студения под, с опулени очи, мъчейки се да вдиша.
Несаир се наведе, хвана го за косата и дръпна главата му нагоре.
— Спечелихме си правото за това — изръмжа тя, — но всяка Дева искаше да ти сложи ръка. Клана си изоставих заради теб, Ранд ал-Тор. И няма да позволя да плюеш по мен!
Сомара прокара длан, сякаш да отметне кичура от лицето му, и го стисна.