Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла бързо запали огън със запалителен камък и кремък и сложи в него готварски камъни, за да се нагорещят. Искаше да извърши пречистващия си ритуал по начин, максимално близък до този на Клана, но не можеше да избегне някои промени. Беше премислила дали да запали огън, както това се правеше в Клана — като върти между дланите си суха пръчка, пъхната в дупка в парче дърво, докато се получи главня. Но в Клана жените нямаха право да носят огън или да го правят за ритуални цели и тя реши, че след като се налага да скъса с традицията и да си запали свой собствен огън, би могла да използва запалителния си камък.
На жените обаче беше разрешено да правят ножове и някои други каменни сечива, стига да не се използват като ловни оръжия или като инструменти за тяхната направа. Реши, че и трябва нова амулетна кесийка. Украсената торбичка от Мамутоите, която сега използваше, не би била подходяща за ритуал на Клана. За да направи истинска амулетна кесийка, каквито носеха хората от Клана, и трябваше нож, като тези на Клана и затова беше поискала от Уимез цяло парче кремък. Потърси във водата и намери заоблен камък, голям колкото юмрук, който можеше да използва като чук. С него отстрани външния сив варовиков слой на кремъчното ядро, с което започна и да променя формата му. Доста време не беше правила свои сечива, но не беше забравила как става това и скоро работата я увлече.
Когато свърши, тъмносивият лъскав камък беше добил формата на грубо заоблен цилиндър, с плосък горен край. Разгледа го, отчекна още едно парче, след това внимателно се премери и отчупи отломък от ръба на плоския горен край в тясното място на заоблеността, за да направи нещо като наковалня. Завъртайки камъка, за да го постави под необходимия ъгъл, удари мястото, което беше зачекнала. Отскочи доста дебел отломък със същата форма като изработения преди това овален горен край и с ръб, остър като бръснач.
Макар че използваше само каменния чук, тя боравеше с лекотата и обиграността, придобити благодарение на опита, и изработи отличен, много остър нож, с който трябваше да се действа внимателно и точно, но тя нямаше намерение да го използва. Беше предназначен да се държи в ръка, а не да му се поставя дръжка. При всичките отлични режещи сечива, с които сега разполагаше, повечето, от които с дръжки, тя не се нуждаеше от нож, какъвто се използваше в Клана, с изключение на този конкретен случай. Без да си прави труда да притъпява изключително острия ръб, за да го направи по-безопасен за хващане, Айла изряза дълга тънка ивица от еленовата кожа, която беше донесла със себе си, отсече едно парче от края и от което изряза малък кръг. Сетне отново взе каменния чук. След като внимателно отцепи две парчета от кремъка, ножът доби вид на шило с остър връх. С него направи дупки по ръба на кожения кръг, през които прекара кожената ивица.
Свали украсената кесийка от врата си, развърза възела и изсипа свещените предмети, знаците от нейния тотем, в ръката си. Вгледа се в тях, после ги притисна до гърдите си, преди да ги постави в новата, по-простичка кесийка, направена в стила на Клана, и затегна шнура. Беше взела решение да остане с Мамутоите и да се събере с Ранек, но някак си не очакваше да намери знак от своя Пещерен лъв, който да потвърждава, че това е правилното решение.
Като свърши с амулетната торбичка, Айла отиде до потока и загреба вода в готварската кошница. Прибави горещи камъни от огъня. Още не беше дошъл сезонът, когато можеше да намери пенлив корен за сапун, а и наоколо беше твърде открито за да расте конска папрат, която вирееше на сенчести влажни места. Трябваше да намери заместител на традиционните за Клана миещи средства.
След като постави в горещата вода изсушените цветове със сладка миризма, даващи пяна, тя прибави листа от дървесна папрат и няколко цвята от аквилегия, които беше събрала по пътя, после напъпили брезови вейки, заради свежия им аромат и отмести съда настрана. Много и дълго беше мислила с какво да замести средството за премахване на насекоми и паразити, което се правеше от киселината, на зимния хвощ, която би могла да извлече чрез запарване на папратта. Решението и бе случайно подсказано от Нези.
Бързо се съблече, след това взе двата плътно изплетени съда с течност и се запъти към реката. В единия беше сместа с приятен аромат, която току-що беше приготвила, а в другия имаше престояла урина.
Веднъж Джондалар я бе помолил да му покаже техниката на Клана за дялане на кремък и тя му бе направила силно впечатление, но сега остана направо очарован от умението и увереността, с които Айла работеше във въображаемото си уединение. Боравеше без чукове или длета, но бързо изработваше необходимите и сечива, сякаш без никакви усилия. Джондалар се чудеше дали самият той би могъл да се справи така добре само с един каменен чук. Знаеше, че се изисква невероятно умение и концентрация и въпреки това тя му бе казвала, че каменоделецът на Клана, от когото се бе учила, е бил много по-добър от нея. Изведнъж уважението му към каменоделските умения на плоскоглавците нарасна.