Ловци на мамути

Хората си разменяха подаръци за щастие, късмет и като израз на добра воля, за възхвала на Великата Земя Майка, която отново създаваше живот и топлина на земята, за да покажат признателността си за земните дарове, с която Тя ги беше обсипала. Обикновено подаръците бяха малки предмети като колани и кании за ножове, животински зъби с издълбани улеи или пробити дупки, през които да се нанижат на конец, за да се използват като висящи украшения и нанизи мъниста, които можеха да се носят или да се нашиват на облекло. Тази година новият теглич на конец беше най-предпочитаният подарък за размяна заедно с кутийките за игли — малки тръбички от бивник или от кухи птичи кости, в които се поставяха иглите. Нези беше изработила първата, която пазеше заедно с квадратче мамутска кожа за напръстник в украсената си шивашка кесийка. Неколцина други се възползваха от нейната идея.

Запалителните камъни, собственост на всяко огнище, се считаха за магически и свещени и се пазеха в нишата, заедно с фигурката на Майката, но Барзек раздаде няколко комплекта за запалване на огън, които той беше изобретил и които бяха посрещнати с голям ентусиазъм. Бяха удобни за носене и съдържаха материали, които лесно се разпалваха от искра — пухкави влакна, стрит сух тор, дървени стърготини. Имаше и място за запалителния камък и кремъка, когато се пътува.

Мразовитият вятър на вечерта прибра в бивака топлите чувства и спусна зад тях тежките завеси, спиращи студа. Дошло бе време да поседнат, да облекат церемониалните си одежди или да ги доукрасят, както и да напълнят чаши с любимото си питие — ароматен билков чай или бозата на Талут. После всички се насочиха към Огнището на Мамута за сериозната част на Пролетния фестивал.

Айла и Диджи махнаха на Лати, за да дойде да седне при тях; сега тя бе почти като тях, почти млада жена. Дануг и Друез я проследиха с необичайно срамежливи погледи, когато мина покрай тях. Тя вдигна глава, изправи рамене, но не каза нищо. Те продължиха да гледат след нея. Когато седна между двете жени, Лати се усмихна, чувствайки се много важна и съвсем на мястото си.

Лати беше другарче и приятелка на момчетата, когато бяха деца, но тя вече не беше дете, нито момиченце, което може да бъде пренебрегвано или надменно подминавано от младоци. Беше навлязла в магически привлекателния, леко застрашителен и като цяло загадъчен свят на жената. Тялото и беше променило формите си и тя беше способна да предизвика неочаквани, неконтролируеми усещания и реакции в техните тела, само като преминеше покрай тях. Смущаващ беше дори откритият и поглед.

Но имаше нещо, всяващо още по-голям страх, за което само бяха чули. Тя можеше да кара кръвта да излиза от тялото и без да има рана и сякаш, без да усеща болка и това някак си я правеше способна да всмуква в себе си магията на самата Майка. Те не разбираха как става това, само знаеха, че един ден от тялото и щеше да се роди нов живот; един ден Лати щеше да създаде деца. Но преди това някой мъж трябваше да я направи жена. Ето това щеше да бъде тяхната роля — не с Лати, разбира се, тя им беше кръвна роднина и братовчедка. Между тях имаше твърде близко родство. Но някой ден, когато станеха по-възрастни и по-опитни, можеха да бъдат избрани за изпълнението на тази важна функция, защото, независимо че можеше да изпуска кръв, жената не можеше да създава деца, преди някой мъж да я е отворил.