Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Много внимаваше да не забравя да взима тайното лекарство на Иза. Надяваше се, че мощната магия ще и действа така, както беше действала на Иза в продължение на много години. Сега не искаше да има бебе. Беше твърде неуверена.
След като се облече, наля запарката в личната си чаша, седна на рогозката край огъня и опита силното, доста горчиво питие. Беше свикнала с този сутрешен вкус. Това беше времето и за доразбуждане, което представляваше част от обичайните и утринни действия. Докато отпиваше от чая, размишляваше за това, което и предстоеше да направи този ден. Да, днес бе светлият ден, който всички очакваха с нетърпение, денят на Пролетния фестивал.
Най-щастливото събитие за нея щеше да бъде именуването на бебето на Фрали. Мъничкото същество беше пораснало и наддало и вече не беше нужно постоянно да лежи на гърдите на майка си. Беше достатъчно силно, за да плаче и можеше да спи само през деня, макар че Фрали предпочиташе да го държи при себе си и често използваше торбата за носене. Огнището на Жерава беше много по-щастливо напоследък, не само защото обитателите му споделяха радостта, свързана с бебето, а и защото Фребек и Крози бяха започнали да разбират, че могат да живеят, без да се карат постоянно. Не че липсваха проблеми, но те се справяха с тях по-добре и самата Фрали все по-успешно действаше като посредничка помежду им.
Айла размишляваше за бебето на Фрали, когато вдигна очи и забеляза, че Ранек я наблюдава. Днес бе и денят, в който той искаше да обявят Обещанието си и тя внезапно си спомни думите на Джондалар, че си заминава. Неочаквано в съзнанието и нахлуха спомни за ужасната нощ на смъртта на Иза.
— Айла, ти не си от Клана — беше и казала Иза. — Ти си родена сред Другите, ти принадлежиш на тях. Върви на север, Айла. Намери своя народ. Открий своя собствен стопанин.
„Открий своя собствен стопанин…“ — помисли си тя. По-рано мислеше, че това ще е Джондалар, но той си заминаваше, отиваше си у дома без нея. Джондалар не я искаше…
Но Ранек я искаше. А и тя вече не бе съвсем млада. Ако наистина възнамеряваше да има бебе, трябваше скоро да го зачене. Тя отпи от цяра на Иза и разклати остатъка от течността и утайката. Ако спреше да взима лека на Иза и споделеше Удоволствия с Ранек, дали така щеше да зачене бебе? Можеше да опита и да види какво ще се получи. Може би трябваше да се събере с Ранек. Да заживее с него, да роди деца в неговото огнище. Щяха ли да бъдат красиви тъмнокожи бебета с гъста къдрава коса? Или щяха да са като нея? А може би и двете.
Ако останеше тук, свързана с Ранек, нямаше да е много далеч от Клана. Щеше да има възможност да отиде да вземе Дърк и да го доведе. Ранек се държеше добре с Ридаг, може би нямаше да възрази срещу това, в огнището му да има дете на смесени духове. Може би щеше да успее официално да осинови Дърк, да го направи Мамутои.
Мисълта, че наистина би могла да се появи възможност да прибере сина си, я изпълни с копнеж. Може би даже беше добре, че Джондалар си заминаваше без нея. Ако тръгнеше с него, никога вече нямаше да види сина си. Но ако си заминеше без нея, тя вече никога нямаше да види Джондалар.
Тя бе направила своя избор. Оставаше. Щеше да се събере с Ранек. Опита се да обмисли всички положителни моменти, да се убеди, че ще е по-добре да остане. Ранек беше добър човек, обичаше я и я искаше. А и тя наистина го харесваше. Нямаше да е толкова непоносимо да живее с него. Щеше да роди деца. Щеше да открие Дърк и да го доведе да живее с тях. Добър мъж, нейният собствен народ, а и синът и пак щеше да е с нея. Това беше повече, отколкото някога смяташе, че е възможно. Какво повече и трябваше? Да, какво друго, след като Джондалар си заминаваше.
„Ще му кажа — помисли си тя. — Ще кажа на Ранек, че днес може да обяви нашето Обещание.“ Но като стана и тръгна към Огнището на Лисицата, съзнанието и беше изпълнено само с една мисъл. Джондалар си заминаваше без нея. Вече никога нямаше да види Джондалар. Колкото повече го осъзнаваше, толкова по-тежко и ставаше и тя затвори очи, за да се пребори с мъката.
— Талут! Нези! — извика Ранек като изтича от землянката, за да намери водача и втората си майка. Когато ги видя, беше толкова развълнуван, че почти не можеше да говори.
— Тя се съгласи! Айла прие! Обещанието, ще го направим! Айла и аз!