Ловци на мамути

— Ами мъжкият дух, кой открадва силата на живота? — попита Фрали, вдигайки новороденото си на рамо, потупвайки го нежно. Знаеше, че майка и искаше да зададе този въпрос.

— Точно той е злият дух — каза Крози.

— Не — каза Мамут, клатейки глава. — Това не е вярно. Мъжката сила просто се привлича от женската сила на живота. Тя не може да и се противопостави, мъжете обикновено не знаят, че тяхната мъжка сила е взела силата на живота на млада жена, докато не открият, че не ги привличат младите жени, а предпочитат компанията на други мъже. Тогава младите мъже са уязвими. Не искат да бъдат различни, не искат никой да знае, че техният мъжки дух е навредил на някоя жена. Често изпитват силен срам и вместо да дойдат в Огнището на Мамута, те се опитват да го скрият.

— Но някои от тях са зли и притежават голяма сила — каза Крози. — Сила, която може да унищожи цял бивак.

— Силата на мъж и на жена в едно тяло е нещо много мощно. Ако не е направлявана, тя може да стане извратена и злонамерена, може да пожелае да причини болест или нещастие, дори смърт. Дори и без да притежава такава сила, когато едно лице желае нещастие на друго, то може да го причини. А с нея резултатите са почти неизбежни, но при правилно насочване един мъж с две лица може да стане толкова силен шаман, колкото една жена с две лица и по-безопасно е такава сила да се използва само за добро.

— Ами ако такъв човек не иска да стане шаман? — попита Айла.

Може и да се е родила със своите „дарби“, но не можеше да се отърве от чувството, че я принуждават да върши нещо, което не беше сигурна, че желае.

— Не е длъжен да става шаман — отговори Мамут. — Но за него е по-лесно да намери сродни души, такива като него, измежду Тези, който служат на Майката.

— Спомняш ли си онези пътешественици Сънге, които срещнахме преди много години, Мамут? — попита Нези.

— Тогава аз бях млада, нямаше ли някакво объркване около едно от техните огнища?

— Да, като го спомена и си спомних. Тъкмо се връщахме от Лятната среща, пътувахме заедно с няколко други бивака, когато ги срещнахме. Никой не знаеше какво точно да очаква, имаше някои случаи на нападения, но накрая накладохме огън на приятелството с тях. Някои жени-Мамутои се разтревожиха, защото един мъж Сънге искаше да се присъедини към тях в тяхното „майчино място“. Дълго трябваше да ни обясняват, докато разберем, че огнището, което според нас се състоеше от една жена и двамата и партньори, фактически се състоеше от един мъж и двама негови партньори, само че единият бе жена, а другият — мъж. Останалите Сънге говореха за него като за жена. Той беше с брада, но облечен в женски дрехи и макар че нямаше гърди, беше „майка“ на едно от децата. Наистина се държеше като майка на детето. Не си спомням добре дали детето му е било дадено от жената от това огнище, или от друга жена, но ми казаха, че е изпитал всички симптоми на бременност, както и болките на раждането.

— Сигурно много е искал да бъде жена — заключи Нези.

— Може и да не е откраднал силата на живота на никоя жена. Може би се е родил в погрешно тяло. И това се случва.