Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Но имал ли е коремни болки при всеки лунарен месец? — попита Диджи. — Така може да се провери дали е жена. Всички се засмяха.
— Диджи, ти имаш ли коремни болки при всеки лунарен месец? Мога да ти дам нещо против тях, ако искаш — каза Айла.
— Следващият път може да ти поискам.
— След като родиш, ще ти попреминат, Диджи — каза и Трони.
— А когато износваш бебето, няма да ти трябват попиващи превръзки и няма да се чудиш къде да ги изхвърляш — каза Фрали. — Но с нетърпение очакваш появата на новороденото — добави тя като се усмихна на спящата си малка, но здрава дъщеричка, избърсвайки струйка мляко от ъгълчето на устата и. Изведнъж тя вдигна изпълнени с любопитство очи към Айла.
— Ти какво използваше, когато беше… по-млада?
— Меки кожени ивици. Много са добри, особено, ако ти се налага да пътуваш, но понякога ги нагъвах или ги натъпквах с муфлонова вълна или козина, даже пух. Понякога с мек пух от растения. Никога по-рано не съм опитвала с мамутски тор, но и той върши работа.
Мамут имаше способността да не натрапва присъствието си и да остава в сянка, когато пожелае, така че жените го забравиха и разговаряха свободно, макар че не биха го сторили, ако при тях имаше друг мъж. Но Айла усещаше присъствието му и виждаше как той внимателно ги наблюдава. Най-сетне, когато разговорът позатихна, той отново се обърна към Лати.
— Скоро ще настъпи моментът, в който ще поискаш да си намериш място, от което да общуваш лично с Мут. Обърни внимание на сънищата си. Те ще ти помогнат да си намериш подходящо кътче. Преди да посетиш личния си олтар, трябва да постиш, за да се пречистиш, винаги да отдаваш почит на четирите посоки, на скрития свят и на небето и да принасяш жертви в нейна чест, особено, ако търсиш Нейната помощ или благословия. Това е особено важно, когато пожелаеш да имаш дете, Лати или когато разбереш, че чакаш бебе. Тогава трябва да отидеш в личния си олтар и да направиш жертвоприношение, да изгориш нещо в Нейна чест, да и направиш подарък, който ще се възнесе към Нея заедно с дима.
— Как ще разбера какво да и подаря? — попита Лати.
— Може да е нещо, което ще намериш или ще направиш. Ти сама ще разбереш дали е подходящо. Не можеш да сбъркаш.
— Когато искаш някой конкретен мъж, също можеш да Я помолиш — усмихна се заговорнически Диджи. — Да не ти казвам колко пъти съм Я молила за Бранаг.
Айла погледна Диджи и реши да разбере нещо повече за личните олтари.
— Толкова много трябва да се учи! — възкликна Лати.
— Майка ти може да ти помогне, също и Тюли — предложи Мамут.
— Нези ме помоли и аз приех да бъда Наблюдаваща жена тази година, Лати — обади се Тюли.
— О, Тюли! Толкова се радвам — откликна Лати. — Значи няма да се чувствам толкова самотна.
— Е — каза водачката, усмихвайки се на радушната реакция на момичето, — Не всяка година Лъвският бивак има нова жена.
Лати се намръщи съсредоточено и попита с тих глас:
— Тюли, а какво всъщност представлява то? Имам предвид в палатката. През нея нощ.
Тюли погледна към Нези и се усмихна.
— Това тревожи ли те малко?
— Да, мъничко.
— Не се безпокой. Всичко ще ти бъде обяснено предварително и ще знаеш какво да очакваш.
— Дали е нещо като това, на което си играехме като деца с Друез? Той се друсаше силно върху мен… Струва ми си, че се опитваше да се прави на Талут.
— Не съвсем, Лати. Това са били детински игри, само сте си играели на възрастни. Тогава сте били много малки.
— Вярно е, малки бяхме — каза Лати и се почувства много по-възрастна. — Това са игри на малки деца. Много отдавна спряхме да ги играем. В действителност вече на нищо не играем. Дори напоследък Дануг и Друез вече не приказват много с мен.
— Пак ще поискат да разговарят с теб — каза Тюли. — Сигурна съм в това, но запомни, че вече не бива да говориш много с тях и никога да не оставаш насаме с тях.
Айла посегна да вземе големия мях с вода, който висеше на кожена каишка, закачена на кука, забита в един от опорните стълбове. Беше направен от стомаха на гигантски елен, мегацерос, който беше обработен така, че да запази непромокаемостта си. Пълнеше се от долния отвор, който се сгъваше и запушваше. В единия край на мяха беше вкарана куха къса кост. За да се направи чучур, кожата на отвора на стомаха на елена беше здраво завързана около костта с корда.
Айла извади запушалката — тънка кожена ивица, пъхната в кухината и завързана на няколко възела — и наля вода в непромокаемата кошница, която използваше за приготвяне на специалния си сутрешен чай, после набута кожения възел обратно в чучура, за да го запуши. Нажеженият до червено готварски камък изсъска, когато го пусна във водата. Разбърка я няколко пъти, за да извлече максимално топлина от камъка, после го измъкна с две плоски пръчки и отново го сложи в огъня. С мокрите пръчки взе друг горещ камък и го пусна във водата. Когато тя закъкри, Айла изсипа в нея точно отмерена доза смес от сухи листа, корени и най-вече подобните на лозови ластари стебла от златна нишка и остави чая да се утаи.