Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Харесва ми. Не е като тези на другите и означава нещо специално — каза Лати, щастлива, че Ранек и е дал мута, която е уникална.
Макар че той никога не бе живял в Лъвското огнище, Ранек, също и бе брат, но бе толкова по-възрастен от Дануг, че тя го чувстваше повече като чичо, отколкото като брат. Не винаги го разбираше, но го уважаваше и знаеше, че е почитан от всички Мамутои като ваятел. Тя би се радвала на каквато и да е мута, направена от него, но остана доволна, че и е дал такава като на Айла. На Айла би дал само онова, което смяташе за най-доброто си произведение.
Церемонията по именуването на бебето на Фрали вече беше започнала и трите млади жени насочиха вниманието си към нея. Айла позна бивниковата плочка с гравирани знаци, която Талут беше вдигнал високо и за миг изпита безпокойство, като си спомни собственото си осиновяване. Но очевидно церемонията беше съвсем обикновена. Мамут си знаеше работата. Докато гледаше как Фрали представя рожбата си на шамана и водача на Лъвския бивак, Айла изведнъж си спомни друга церемония по именуване. Тогава беше пролет, спомни си тя, само че майката беше тя и представяше бебето си със страх, очаквайки най-лошото.
Чу как Мамут попита:
— Какво име си избрала за това дете?
След това чу отговора на Фрали:
— Тя ще се нарича Бекти.
Но в мислите си Айла чу думите на Креб:
— Дърк. Името на момчето е Дърк.
Очите и се напълниха със сълзи и тя отново почувства признателност и облекчение за това, че Брун бе приел нейния син и Креб го бе именувал. Вдигна очи и забеляза Ридаг, който седеше сред няколко деца с Вълчо в скута си и я гледаше със същите големи и кафяви очи на възрастен човек, които толкова много и напомняха за Дърк. Внезапно изпита силно желание отново да види сина си, но изведнъж проумя болезнената истина. Дърк беше смесен, подобно на Ридаг, но беше роден в Клана, именуван и приет от Клана, отгледан от Клана. Нейният син беше от Клана, а тя беше мъртва за Клана. Потрепери и се опита да се отърси от тези мисли.
Изненаданият писък на детето моментално върна Айла към церемонията. На ръката на бебето беше направена рязка с остър нож, а на бивниковата плочка беше добавен нов белег. Бекти беше именувана и зачислена сред Мамутоите. Мамут наливаше смъдящия разтвор върху малката рана, с което караше бебето, не познало болка до този момент, още по-гласовито да изразява недоволството си, но ядосаният му настойчив писък предизвика усмивка на лицето на Айла. Въпреки преждевременното си раждане, Бекти беше здрава. Имаше достатъчно сили, за да плаче. Фрали вдигна високо Бекти, за да я видят всички, после я гушна, запя с висок и нежен глас успокоителна радостна песен, която укроти бебето. Когато свърши, тя се върна на мястото си до Фребек и Крози. След няколко минути плачът на Бекти се чу отново, но после секна внезапно — очевидно на момиченцето беше предложено най-доброто успокоително средство за всяко бебе.
Диджи сръга Айла и тя разбра, че моментът е настъпил. Беше неин ред. Дадоха и знак да излезе напред. В продължение на няколко мига тя не можа да помръдне. След това и се прииска да избяга, но нямаше къде да отиде. Не искаше да дава това Обещание на Ранек, искаше Джондалар, искаше да го помоли да не тръгва без нея, но когато вдигна очи и видя щастливото, очакващо, усмихнато лице на Ранек, пое дълбоко дъх и стана. Джондалар не я искаше и тя беше казала на Ранек, че ще му даде Обещание. Неохотно се приближи към водачите на Бивака.
Затаил дъх, тъмнокожият мъж гледаше как тя се приближава към него, излизайки от сенките и попадайки в светлината на централния огън. Беше облечена в светлия кожен тоалет, който Диджи и бе подарила и който така и отиваше, но косата и не беше оформена на плитки или кок, нито в сложна прическа, включваща мъниста и украшения, каквито другите жени-Мамутои носеха. От уважение към церемонията с корена, свещена за Клана, тя беше пуснала свободно косата си, която падаше на плавни златисти вълни до под раменете и и, блестейки на светлината на огъня, обрамчваше със златен ореол изключително красивото, сякаш изваяно от скулптор лице. В този миг Ранек беше абсолютно убеден, че тя е самото въплъщение на Майката, преродила се в тялото на съвършения Женски дух. Толкова я искаше за жена, че сърцето му се свиваше до болка от копнеж и не можеше да повярва в реалността на тази нощ.
Ранек не беше единственият присъстващ, зашеметен от красотата и. Когато тя стъпи в кръга, осветен от огъня, всички ахнаха. Облеклото в стила на Мамутоите със своята пищна елегантност и поразителната естествена красота на косата и се съчетаваха по удивителен начин, а ефектът се подсилваше от драматичното осветление. Талут си помисли за стойността, която Айла щеше да прибави към Лъвския бивак, а Тюли беше твърдо решена да и даде много висока Булчинска цена дори ако тя самата трябваше да плати половината, заради високия статус, който щеше да бъде отреден на всички тях. Мамут, вече напълно убеден, че тя е предопределена да Служи на Майката по някакъв важен начин, отбеляза инстинктивното и чувство за вътрешен ритъм и естествен афинитет към драматичното. Знаеше, че един ден тя щеше да бъде сила, с която другите щяха да се съобразяват.