Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Приближаващата Лятна среща щеше да бъде поучителна и за двамата млади мъже, особено за Дануг, тъй като той беше по-възрастният. Никога не бяха ги притеснявали за това; но когато те съзрееха, за тях щеше има жени, посветили се на Майката, които за един сезон щяха да бъдат на разположение на младите мъже, за да ги обучат на тайнствените удоволствия, които жените носят.
Тюли излезе в средата на групата, после вдигна и разклати Говорящия жезъл. Изчака хората да утихнат. Когато всички насочиха вниманието си към нея, тя предаде украсения бивников жезъл на Талут, който беше в пълно церемониално снаряжение, включително с корона от бивник на главата си. Мамут се появи, облечен в изкусно украсена бяла кожена пелерина. Държеше изящно изработен дървен жезъл, който сякаш бе направен от едно цяло парче, но илюзията не беше пълна, тъй като от единия край стърчеше изсъхнал стар оголен клон, а другият беше покрит със свежи пъпки и нови листа. Подаде го на Тюли. Като водачка, тя трябваше да открие Пролетния фестивал. Пролетта беше сезонът на жените; времето на зараждащия се нов живот, времето на новите начинания. Тя вдигна с две ръце пръта с двата края над главата си, застина така за миг, за да постигне желания ефект, след това рязко го свали и го счупи на коляното си, с което символично изразяваше края на старата и началото на новата година, както и откриването на церемониалната част на вечерта.
— През изминалия годишен цикъл Майката ни се усмихна много благосклонно — започна Тюли. — Имаме толкова много да празнуваме, че ще ни бъде трудно да изберем значителното събитие, с което да отбележим отброяването на годината. Айла беше осиновена от Мамутоите, затова имаме нова жена, а Майката реши да подготви Лати за встъпване във възрастта на жената, затова скоро ще имаме още една. — Айла се изненада като чу, че споменават и нейното име. — Имаме новородено момиченце, което предстои да именуваме и да зачислим към нашия бивак, както и да обявим ново Събиране. — Джондалар затвори очи и мъчително преглътна. Тюли продължи: — Разделихме се със зимата здрави и читави и е време годишният цикъл да започне отново.
Когато Джондалар отвори очи, Талут беше излязъл напред и държеше Говорящия жезъл. Видя, че Нези прави знак на Лати. Тя стана, усмихна се притеснено на двете млади жени, които и даваха толкова сигурност и се приближи към големия мъж с пламтящите коси от нейното огнище. Талут и се усмихна окуражително и нежно. Тя видя, че Уимез бе застанал до майка и. Неговата усмивка, макар и не толкова изразителна, беше пълна с не по-малко гордост и любов към дъщерята на сестра му и негова наследничка, която скоро щеше да стане жена. За всички тях това бе важен момент.
— Особено съм горд да обявя, че Лати, първата дъщеря на Лъвското огнище вече е готова да стане жена — каза Талут, — както и да съобщя, че тя ще бъде включена в Празника на Женствеността на Срещата това лято.
Мамут пристъпи към нея и и подаде нещо.
— Лати, това е твоята мута — каза той. — Това ще бъде мястото, където Майката ще пребивава един ден, когато създадеш свое собствено огнище. Пази я на сигурно място.
Лати взе гравирания предмет от бивник и се върна на мястото си, като със задоволство го показа на околните. Айла беше заинтригувана. Знаеше, че мутата е направена от Ранек, защото и тя имаше такава и като си спомни какво и бе казал, разбра защо и я бе дал. Тя имаше нужда от мута, за да може да създаде огнище с него.
— Ранек май се опитва да създаде нещо ново — коментираше Диджи, като разглеждаше фигурата на жена-птица. Не съм виждала такава по-рано. Много е необичайна. Не съм сигурна дали я възприемам правилно. Моята прилича повече на жена.
— Той ми даде една фигурка, която прилича на тази на Лати — обади се Айла. — Аз я възприех едновременно като жена и като птица — зависи откъде я гледаш. — Айла взе мутата на Лати и я показа под различни ъгли. — Каза ми, че искал да представи Майката в Нейната духовна форма.
— Да, сега виждам, след като ми показа — отговори Диджи. Тя върна малката статуетка на Лати, която внимателно я пое в ръце.