Ловци на мамути

Намери едно усамотено място на брега на реката, оградено от храсти и малки дървета, и се опита да се подготви за изпитанието, което вечерното празненство щеше да представлява за него и което щеше да включва и Церемонията за Обещаване. Каза си, че тя няма да се събере с Ранек тази вечер, а просто ще Обещае да създаде огнище с него в бъдеще, но той също беше дал дума. Джондалар беше казал на Мамут, че ще остане до края на Пролетния фестивал, но не това обещание го спираше. Макар че нямаше никаква представа с какво би могъл да бъде полезен, не можеше да си замине, знаейки, че Айла е застрашена от някаква неизвестна опасност, та дори да му се налагаше да бъде свидетел на Обещанието и с Ранек. Ако Мамут, който познаваше действията на духовете, беше доловил някаква опасност, свързана с нея, то Джондалар можеше да очаква само най-лошото.

По пладне Айла каза на Мамут, че възнамерява да започне приготовленията си за церемонията с корена. Бяха повторили подробностите няколко пъти, докато тя се увери, че не е пропуснала нещо важно. Взе си чисти дрехи, мека попиваща еленова кожа и още няколко неща, но вместо да излезе през пристройката, мина през готварското огнище. Хем и се искаше да види Джондалар, хем се надяваше, че няма да го срещне. Изпита и разочарование и облекчение, когато намери само Уимез в къта за майсторене на сечива. Той и каза, че не е виждал Джондалар от рано сутринта, но с радост и даде малкия кремъчен отломък, който тя поиска.

Когато стигна до реката, Айла повървя известно време нагоре срещу течението, търсейки подходящо място. Спря там, където малък поток се вливаше в голямата река. Притокът миеше един зъбер, който образуваше висок бряг на отсрещната страна и служеше като преграда срещу вятъра. Ивица новонапъпили храсти и дръвчета правеха мястото закътано и същевременно осигуряваха сухи дърва от предишната година.

Джондалар се взираше в реката от удобното си уединено място, но толкова беше потънал в мислите си, че в действителност не виждаше буйната, мътна вода. Дори не усещаше как сенките се променяха с издигането на слънцето и се стресна, когато чу, че някой приближава. Хич не му беше до разговори, не му се щеше да се прави на любезен и дружелюбен в този празничен за Мамутоите ден, затова бързо хлътна зад един храст и зачака скрит, докато човекът отмине. Като видя Айла, която приближи, а после явно реши да спре тук, Джондалар се зачуди какво да прави. Помисли си да се измъкне тихичко, но Айла беше твърде добър ловец. Нямаше начин да не го усети, беше сигурен в това. После си помисли дали да не излезе просто ей така от храстите, като се извини, че се е облекчавал и да си продължи по пътя, но си остана на мястото.

Стараейки се да бъде максимално незабележим, остана скрит и започна да наблюдава. Не можеше да устои, дори не можеше да извърне глава, макар че скоро разбра, че тя се подготвя за предстоящия ритуал, мислейки, че е сама. Отначало той бе само слисан от присъствието и, след това остана очарован. Сякаш му беше писано да гледа какво става.