Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Могедиен внезапно усети нечии пръсти, галещи ума й, опипващи душата й, и изпъшка. Моридин го правеше понякога; само като напомняне, твърдеше той, сякаш тя все още имаше нужда от такова. Тя едва се сдържа да не се огледа; кожата й настръхна, сякаш докосната от ненадеен леден полъх. Докосването престана и тя потръпна отново. То се появяваше и изчезваше така нечакано, че наистина не я оставяше да забрави. Самият Моридин също можеше да се появи навсякъде и по всяко време.
Тя пристъпи към ниския парапет, обграждащ покрива, и огледа просналата се долу река. Рояци лодки с всевъзможна големина се носеха по течението, тласкани от веслата покрай по-големите съдове, закотвени или в движение. Повечето каюти като онази, която бе видяла, бяха дървени, но ето там се мерна жълт покрив, до него син, а по-нататък, посред реката, поел бързо на юг… червен. Трябваше да е лодката, която търсеше. Нямаше време за губене.
Тя вдигна ръце, но докато белфир политаше, нещо изпърха съвсем близо до нея и тя трепна. Моридин беше дошъл! Той беше тук и щеше да… Тя се взря в запърхалите отлитащи от покрива гълъби. Гълъби! Едва не повърна. Един поглед към реката и тя изръмжа от бяс.
Защото бе трепнала и белфир, с който искаше да пререже каютата с пътничката вътре, се бе отместил и бе прерязал косо средата на лодката, там където стояха весларите и двамата телохранители. Тъй като весларите бяха заличени от гибелния плам и изхвърлени от Шарката преди да ги удари самият белфир. Двете половини на лодката сега се оказаха на цели стотина крачки назад по реката. Все пак не беше толкова лошо, понеже прерязаната на две лодка вече потъваше сред кипнали мехури, отнасяйки пътничката към дъното.
Изведнъж това, което бе направила, я порази. Тя винаги се беше прокрадвала в сумрака, винаги се беше крила, винаги… Всяка жена в града, която можеше да прелива, щеше да разбере, че някоя е привлякла огромно количество сайдар, макар и да не разбереше защо, и всяко будно и следящо око сигурно бе видяло лъча от втечнен пламък, понесъл се в светлината на ранния следобед. Криле даваше страхът! Не страхът. Ужасът.
Тя се затича надолу по стълбите, профуча на бегом през гостилницата, изтича на улицата, скочи в носилката и изкрещя:
— Бегом! Тичайте!
Носачите се понесоха напред, подмятайки я наляво-надясно, но й беше все едно. Тя се хвана здраво за решетките на прозорчетата и потръпна. Не беше й го забранил. Можеше да опрости или дори да пренебрегне своеволните й действия тук, стига да изпълнеше нарежданията му бързо и резултатно. В това беше единствената й надежда. Щеше да накара Фалион и Испан да запълзят!
ГЛАВА 31
Машиара
Докато лодката се отделяше от пристана, Нинив захвърли маската на покритата с възглавнички пейка до себе си, отпусна се със скръстени ръце, стисна здраво плитката си и зарея намръщен поглед в нищото. В нищото и намръщен на всичко. Вслушването във вятъра все така й говореше, че иде страшна буря — от тези, които събарят покриви и изравняват плевни със земята, и на нея почти й се дощя реката тозчас да се замята на буйни талази.
— След като не е времето — изкриви тя злобно устни в подражание на Елейн, — ти си тази, която трябва да отиде. Надзорницата на корабите може да се почувства оскърбена, ако не изпратим най-силната от нас. Те знаят, че Айез Седай много държат на това. Пфу! — Всичко това бяха думи на Елейн — с изключение на „пфу!“. Елейн просто бе решила, че да изтърпи купищата глупости от страна на Мерилил ще е за предпочитане пред възможността да се изправи отново пред Неста. Тръгне ли ти зле с някого е трудно да върнеш нещата на мястото им — Мат Каутон беше най-доброто доказателство за това! — а ако продължаха по същия начин с Неста дин Реас Две луни, тя скоро щеше да ги превърне в свои жалки слугини.
— Ужасна жена! — изръмжа тя и се намести ядосано върху възглавничките на седалката. Нищо не беше се получило и с Авиенда, когато Нинив предложи тя да отиде при Морския народ; онези хора, изглежда, бяха очаровани от нея. Тя й отвърна с писклив гласец и доста превзето, съвсем необичайно за Авиенда, но с настроение, напълно подходящо за отговора й:
— Ако се случи, ще го разберем, няма защо да гадаем, Нинив ал-Мийра. Може би и аз ще разбера нещичко, докато дебна днес Джайчим Карридин. — Да не беше фактът, че нищо не можеше да сплаши айилката, щеше да си помисли, че Авиенда гори от желание да шпионира Карридин само от страх. Да стърчиш цял ден сред пека на улицата, подбутвана от тълпите, не беше никак забавно, а днес щеше да е по-лошо от всякога, заради празника. Нинив беше почти сигурна, че на аийлката по би й харесала една хубава и освежаваща разходка с лодка.