Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Тя вдиша дълбоко и им се усмихна топло.
— Първото нещо, което съм длъжна да ви напомня, е, че всички ние сме сестри, в пълния смисъл на думата. Трябва да действаме заедно. Купата на ветровете е твърде важна. — Можеше само да се надява, че ще закимат също толкова ентусиазирано, след като им кажеше за намеренията на Егвийн. — Хайде да седнем и да обсъдили нещата. — Те я изчакаха да седне първа. Можеше само да се надява, че и Нинив се оправя в този момент поне на една десета толкова добре. Когато научеше за всичко това, Нинив сигурно щеше да припадне от изненада. — Аз също имам да ви поразкажа някои неща за Родството.
Много скоро тази, която изглеждаше на ръба да припадне от изненада, се оказа Мерилил, а дори Аделиз и Вандийн не й отстъпваха много. Но всички продължиха да кимат и да повтарят:
„Да, Елейн“ и „Както кажеш, Елейн“. Може би наистина всичко щеше да тръгне гладко.
Носилката се поклащаше през гъстата тълпа празнуващи по крайбрежната улица, когато Могедиен забеляза жената. Тя слезе от една карета и някакъв слуга, облечен в зелено и бяло, я поведе към един от кейовете. Широката маска с пера скриваше лицето й, но Могедиен не можеше да не познае тази изпълнена с решимост походка, не можеше да не познае тази жена — от всякакъв ъгъл и при всякаква светлина. Дървените решетки на прозорчетата в затворената й носилка също не можеха да бъдат пречка. Двама мъже с мечове на бедрата скочиха от стъпенките на каретата и последваха маскираната жена.
— Спрете! — извика Могедиен.
Носачите заковаха на място така бързо, че тя залитна напред.
Тук, покрай реката, множеството оредяваше и тя можеше да вижда какво става на кея. Жената се качи на една лодка. Покривът на ниската каюта отзад беше боядисан червено; друга такава лодка сред спрелите край дългия каменен кей нямаше.
Тя облиза устни и потръпна. Указанията на Моридин бяха изрични, цената на неподчинението — изтъкната със съкрушителна яснота. Но едно малко забавяне нямаше да навреди. Още повече ако той не разбереше.
Могедиен стъпи на улицата и се огледа припряно. Ето там онзи хан, гледащ към кейовете. Тя надигна поли и се забърза без ни най-малка боязън, че друг някой може да й наеме носилката: докато не развържеше паяжината на Принуда, с която ги беше оплела, носачите й щяха да отвръщат на всеки, който ги попиташе, че са заети, и щяха да стоят тук, докато умрат от глад. Пред нея се отвори пътека — мъже и жени с пернати маски заотскачаха настрани преди да ги е стигнала, подрипваха с грак и писъци и се стискаха там, където им се струваше, че нещо ги е уболо. И с пълно право — тя нямаше време да заприда тънки струйки към умовете на толкова много хора, но вихрушката от тънки иглички, изпредени от Въздух, свърши същата работа.
Дебелата ханджийка на „Гордостта на весларя“ също подскочи и се взря в Могедиен, която крачеше през гостилницата й, облечена в алена коприна, извезана със златни нишки и черен сатен, неотстъпващ по лъскавина на златото. Маската й представляваше порой от катраненочерни перца и остър черен клюн. Гарван. Това бе шега на самия Моридин — бе направена по негова заповед, както и роклята, впрочем. Казал й бе, че неговите цветове са черното и червеното и че тя ще ги носи, докато му служи. Беше в ливрея, колкото и елегантна да бе, и бе готова да убие всеки, който си го помислеше.
Могедиен бързо изпреде паяжината около розовобузестата ханджийка и тя се изпъна и очите й се опулиха. За изтънченост време нямаше. При командата на Могедиен да я заведе на покрива жената се затича по стълбата в другия край на помещението. Едва ли някой от пиячите би намерил поведението на ханджийката за необичайно, помисли си със смях Могедиен — „Гордостта на весларя“ едва ли беше посрещала досега клиент от нейния ранг.
Когато излязоха на плоския покрив, тя набързо претегли рисковете да остави ханджийката жива срещу тези, ако я убиеше. Труповете имаха свойството да издават. Искаш ли да останеш скрит в сенките, трябва да избягваш убийствата, освен когато е неизбежно. Тя припряно затегна паяжината на Принуда и нареди на жената да се прибере в стаята си, да си легне да спи и да забрави, че изобщо я е виждала. При толкова бързане беше възможно ханджийката да си проспи целия ден и да се събуди малко по-затъпяла от обикновено — толкова много неща в живота на Могедиен щяха да бъдат далеч по-лесни, ако притежаваше по-голям талант за Принуда — но тъй или иначе жената изприпка в неудържимо желание да се подчини и я остави сама.