Корона от мечове

Хартията се смачка в юмрука й. Как смее! Болката от смъртта на майка й, без тяло дори, което да бъде погребано, тъкмо бе започнала да заглъхва, а Карридин бе посмял да й се подиграе по този начин? Прегръщайки Верния извор, тя изхвърли лъжите от себе си и преля; пламък лумна във въздуха, толкова горещ, че писмото стана на пепел, която се посипа по синьо-златистите плочки на пода. Толкова за Джайчим Карридин. А колкото до тези… жени! Гордостта на хилядата години андорски кралици вля стомана в гръбнака й.

Мерилил скочи.

— Не ти е позволено да преливаш! Веднага да пуснеш…

— Излез, Пол! — каза Елейн. — Веднага. — Слугинята зяпна, но майката на Елейн добре я беше научила на заповедния глас, на гласа на кралица от трона й. Пол приклекна вдървено и тръгна към вратата. Поколеба се само за миг, после бързо прекрачи прага и затвори вратата. Каквото и да имаше да става, явно бе работа единствено на Айез Седай.

— Какво те прихвана, дете? — Гняв занапира под останките на едва съвзелото се спокойствие на Мерилил. — Освободи незабавно Извора, или кълна се, лично ще те напердаша с някой чехъл!

— Аз съм Айез Седай. — Думите излязоха смразяващи и твърди като скала, точно както Елейн искаше да прозвучат. Лъжите на Карридин, а и тези жени отгоре на всичко! Мерилил да я заплашва да я напердаши с чехъл? Щяха да признаят те подобаващото й се място на Сестра. Тя и Нинив бяха намерили Купата! Най-малкото бяха вече на път, а и начинът на използването й вече се подреждаше. — Предлагаш да бъда наказана затова, че съм застрашила тайна, която явно е известна само на Сестрите, но никоя от вас не си направи труда да ми каже за тази тайна, когато придобих шала. Предлагаш да бъда наказана като някоя новачка или Посветена, но аз съм Айез Седай. Издигната бях от Егвийн ал-Вийр, Амирлин, на която твърдите, че служите. Ако отричаш, че Нинив и аз сме Айез Седай, то значи отричаш Амирлинския трон, която ме изпрати да намеря Купата на ветровете, нещо, което ние направихме. Няма да го приема! Настоявам за обяснението ти, Мерилил Цийндевин. Подчини се на волята на Амирлинския трон или ще те призова на съд за бунт и измяна!

Очите на Мерилил се изцъклиха и устата й увисна, но дори така изглеждаше спокойна в сравнение с Кареане и Сарейта, задавени в неверието си и изгубили ума и дума. Вандийн изглеждаше само стъписана, притиснала замислено пръст на устните си, докато Аделиз се взираше в Елейн все едно, че я виждаше за първи път.