Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Елейн преля, та един от високите столове с облегалки да прелети във въздуха към нея, седна и намести полите си.
— Ти също можеш да седнеш, Мерилил. — Все още използваше заповедния глас — явно това беше единственият начин да ги накара да я слушат, — но се стресна, когато Мерилил наистина се отпусна бавно на стола си, втренчена в нея с опулени очи.
Външно си придаде спокойна и хладна фасада, но отвътре гневът й клокочеше. Не, вреше. Тайни. Винаги беше смятала, че Айез Седай крият твърде много тайни, дори една от друга. Особено една от друга. Наистина, и тя самата криеше някои тайни, но само по необходимост и не от тези, които трябваше да ги знаят. А тези жени се канеха да накажат нея!
— Твоята власт произтича от Съвета на Кулата, Мерилил, Правомощията на Нинив и мен са от Амирлинския трон. Нашите превъзхождат твоите. Отсега ти ще получаваш указания от Нинив или от мен. Ние, разбира се, ще се вслушваме във всеки съвет, който можеш да ни предложиш. — Допреди малко си беше мислила, че очите на Мерилил са се изцъклили, но сега…
— Невъзможно — заекна Сивата. — Вие сте…
— Мерилил! — рязко я прекъсна Елейн. — Все още ли отричаш властта на своята Амирлин? Все още ли смееш? — Устата на Мерилил се размърда беззвучно и тя овлажни устни с език. После поклати боязливо глава. Елейн изпита ликуваща тръпка. Всичко онова как Мерилил щяла да получава указания от тях, си беше пълна глупост, разбира се, но щяха да я признаят. Том и майка й й бяха казвали много пъти, че трябва да поискаш десет, за да получиш едно. Все пак това не беше достатъчно да заглуши гнева й. Мина й през ум дори дали не награби някой чехъл и да види докъде ще се стигне. Само че така щеше да разруши всичко. Тогава те набързо щяха да си спомнят за възрастта й и колко малко време беше минало, откак бе захвърлила дрехата на новачка; можеха дори да си помислят отново, че е само едно глупаво дете. Която мисъл наново подсили гнева й. Но се задоволи само с: — Докато обмисляте спокойно какво още сте длъжни да споделите с мен като с Айез Седай, Мерилил, Аделиз и Вандийн ще бъдат така добри да ме въведат в тази тайна, която съм застрашила. Да не би да искате да ми кажете, че Кулата е знаела за Кръга — това Родство, както ги наричате — през цялото време? Бедната Реане, с нейните надежди да избегне вниманието на Айез Седай.
— Дотолкова, доколкото са се издавали пред Сестрите, предполагам — отвърна Вандийн. Предпазливо. И изгледа Елейн също тъй напрегнато, както и сестра й. Макар да беше Зелена, поведението й почти не се отличаваше от това на Аделиз. Кареане и Сарейта изглеждаха все още зашеметени, разширените им от неверие очи се мятаха от смълчаната и изчервена Мерилил към Елейн и обратно.
— Дори по време на Тролокските войни някои жени са се проваляли на изпитанията или им е липсвала мощ, или просто са били прогонвани от Кулата по някоя от обичайните причини. — Аделиз говореше поучително, но не и обидно. Кафявите го правеха често, когато се впускаха в обяснения. — При тези обстоятелства едва ли е изненадващо, че много от тях са се бояли да се озоват сам-сами сред външния свят, след като са могли да се приютят в Барашта, както се наричал градът, съществувал на това място. Въпреки че главната част на тогавашния Барашта се намирала, разбира се, на мястото на сегашния Рахад. Не че от Барашта е останал и един камък. Тролокските войни всъщност засегнали Еарон едва в края, но и Барашта бил сринат също тъй безмилостно, както Барзине или Шемал, или…
— Родството — намеси се кротко Вандийн. Аделиз примигна, след което кимна и продължи:
— Родството се съхранило дори след падането на Барашта, в същия си вид като преди, и продължило да приема дивачки и жени, прогонени от Кулата. — Елейн се намръщи; вярно, госпожа Анан се беше изтървала, че Родството прибирало и дивачки, но най-голямата тревога на Реане като че ли се бе изразила в това да се увери, че тя и Нинив не са такива.
— Никоя не се задържала за дълго — добави Аделиз. — Пет, най-много до десет години. И тогава, предполагам, както и сега. След като разберат, че малката им група не може да замести Бялата кула, си отиват и стават селски Знахарки или Премъдри, или нещо подобно, или понякога просто забравят за Силата, престават да преливат и се захващат с някой занаят или търговия. — Елейн се зачуди как би могла някоя да забрави Единствената сила; поривът да прелееш, изкушението на Извора винаги бяха налице, научиш ли се веднъж как да го правиш. Айез Седай обаче, изглежда, вярваха, че отхвърлените могат да го загърбят.
Вандийн продължи обяснението: двете сестри често говореха една през друга, като всяка продължаваше плавно от фразата на предишната.