Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Кулата е знаела за Родството почти от самото начало, може би още от възникването му. Първоначално естествено вниманието било ангажирано от Войните. А и въпреки че се нарекли „Родство“, те постъпвали точно по начина, по който сме очаквали да се държат жени като тях. Да се прикриват, да крият дори факта, че могат да преливат, да не привличат никакво внимание към себе си. През годините те дори известявали Кулата — тайно, разбира се, и съвсем дискретно — щом откриели някоя жена лъжливо да твърди, че притежава шала… Каза ли нещо?
Елейн поклати глава, после каза:
— Кареане, има ли чай в този чайник? — Кареане леко се сепна. — Струва ми се, че Аделиз и Вандийн имат нужда да овлажнят гърлата си. — Доманката дори не погледна към все още слисаната Мерилил преди да пристъпи към масата със сребърния поднос и чашите. — Това все още не обяснява защо — продължи Елейн. — Защо знанието за тях се държи в такава дълбока тайна? Защо не са били разпръснати още преди много време?
— Как защо, заради бегълките, разбира се. — Аделиз го изрече така, сякаш беше най-очевидното нещо на този свят. — Факт е, че други подобни групи са били разбивани още щом бъдат открити — последната преди около двеста години, — но в Родството наистина си държат главите ниско и не вдигат шум. Последната група са се наричали „Щерките на тишината“, но далеч не са били тихи. Едва двадесет и три всичко на всичко, дивачки, събрани и обучавани донякъде от две бивши Посветени, но те…
— Бегълки — вметна Елейн и пое чашката от ръцете на Кареане с благодарна усмивка. За себе си не бе помолила, но разсеяно забеляза, че жената бе предложила първо на нея. Вандийн и сестра й бяха споменавали нещо за бегълки на път към Ебу Дар.
Аделиз примигна и отново се върна на темата.
— Родството помага на бегълки. Те винаги държат по две-три свои жени в Тар Валон, които наблюдават. Първо, те се обръщат почти към всяка жена, озовала се навън, по много заобиколен начин, и второ — успяват да издирят всяка бегълка, било то новачка или Посветена. Най-малкото никоя, озовала се извън острова, не е минавала без тяхната помощ от Тролокските войни насам.
— О, да — подхвана Вандийн, когато Аделиз спря, за да си вземе чашката от Кареане. Преди това бе предложено и на Мерилил, но Мерилил седеше отпусната и зареяла поглед в празното. — Така, щом някоя успее да се измъкне, ние знаем точно къде да я подирим и тя почти винаги се озовава отново в Кулата. И така ще е, докато Родството не узнае, че ние знаем. Стане ли това, ще се получи както е било преди Родството, когато една жена, избягала от Кулата, може да хукне накъдето й хрумне. Тогава броят им е бил по-голям — Айез Седай, Посветени, новачки и бегълки в добавка — и в някои години по две на всеки три са се измъквали от ръцете ни, в други — по три на всеки четири. С помощта на Родството ние връщаме поне по девет от всеки десет. Можеш да разбереш защо Кулата е съхранила Родството и тайната за него като безценно съкровище.
Елейн можеше да разбере. Една жена не приключваше връзката си с Бялата кула преди самата Кула да е приключила с нея. Освен това съвсем нямаше да навреди на славата на Кулата за нейната несъкрушимост това, че винаги залавя бегълките си. Почти винаги. Е, сега вече го знаеше.
Тя се изправи и за нейна изненада Аделиз също се изправи, както и Вандийн, която махна с ръка да откаже предложения и от Кареане чай, а също и Сарейта. Дори Мерилил, след кратко колебание. Всички я загледаха с очакване, дори Мерилил.
Вандийн забеляза изненадата й, и се усмихна.
— Още нещо, което трябва да знаеш. В много отношения ние, Айез Седай, сме свадливи и опърничави. Всяка от нас изпитва ревност за своето място и права, но когато някоя бъде поставена над нас или сама се издигне над нас, склонни сме да я следваме съвсем покорно в повечето случаи. Дори да негодуваме насаме от решенията й.
— Ами да, така е — измърмори щастливо Аделиз, сякаш току-що сама го беше открила.
Мерилил въздъхна дълбоко и заяви:
— Вандийн е права. Ти сама се издигна над нас и трябва да призная, че определено си поставена над нас. Ако поведението ни изисква наказание… Какво пък, ако е така, сама ще ни го кажеш. Къде и в какво да те последваме? Ако мога да попитам? — В думите й нямаше и капка сарказъм, тонът и беше по-учтив от всякога.
Елейн си помисли, че всяка живяла някога Айез Седай би могла да се гордее с умението да владее израза си така добре, както тя го постигна в този момент. Единственото, което бе искала от тях, беше само да признаят, че е Айез Седай. Дори и се наложи да потисне мигновения подтик да възрази, че е твърде млада и неопитна. „Не можеш да върнеш меда обратно в питата“, обичаше да й казва Лини, когато беше момиченце. А и Егвийн не беше по-голяма от нея.