Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Външното огнище за готвене бе ремонтирано, така че жените да могат да поставят на него повече съдове едновременно и да готвят заедно — така отиваше по—малко дървен материал. Ричард и някои от другите мъже изградиха поставки за коритата, за да улеснят жените си с навеждането. Направиха и най—обикновен навес от старо платнище, за да могат да перат и готвят на сушина, когато вали.
Хората от съседните кооперации, отначало начумерени и подозрителни към действията им, постепенно започнаха да задават въпроси. Ричард, Камил и Наби подробно им обясняваха какво са направили и ги съветваха как самите те да подобрят жизненото си пространство — дори им помагаха да започнат. Веднъж Ничи наруга Ричард, задето отдава време за жилищата на други хора. Той й отвърна, че именно тя му е повтаряла, че е негов дълг да помага на хората. Тя нямаше какво да му отговори — поне нямаше отговор, който да смее да произнесе на глас и да не звучи глупаво в очите му.
Докато Ричард показваше на хората как да поправят домовете си, не им държеше лекции, нито ги поучаваше, а някак си — Ничи не можеше да си обясни как — успяваше да ги запали със собствения си ентусиазъм. Не им казваше какво да правят, а ги подтикваше сами да намерят начин да направят онова, което би било добро за тях самите. Всички започнаха да го харесват. Това само я изпълваше с гняв.
Събра прането си в сламения кош, който Ричард бе изплел за нея и бе показал на другите жени как да си направят. Ничи нямаше как да не признае, че кошът е лесен за правене и много полезен и удобен за носене на дрехи.
Изкачи се до стаята им по стабилните ремонтирани стълби — за които някога бе мислила, че ще сложат край на живота й. Коридорът бе безупречно чист. Подовете лъщяха. Ричард бе набавил отнякъде съставки за приготовление на бои и мъжете се бяха заловили да ги смесят така, че да боядисат прилично старите мръсни петна и олющената боя. Един от обитателите на кооперацията разбираше от покриви, та поправи счупените керемиди и вече не течеше и не цапаше стените.
В коридора Ничи мерна Гади — гол до кръста, седнал на стълбата, скрит в сенките. Дълбаеше с нож в едно парче дърво и по този начин демонстрираше страховитата си природа. По—късно жените от кооперацията щяха да почистят боклуците, оставени от него. Гади, който никак не бе доволен от факта, че някой ходи след него и почиства, я изгледа похотливо. Вече бе възвърнала част от килограмите си, така че младежът имаше по какво да се заглежда. Нощната работа на Ричард му носеше достатъчно, че да може да си позволи повече храна. Накупи за в къщи неща, които й липсваха от месеци — пиле, олио, подправки, бекон, сирене, яйца. В градските магазини такива неща не се продаваха. Ничи си бе мислила, че в магазините в целия град се продава едно и също, но пътуванията на Ричард по различните доставки го отвеждаха на места, където — както й бе казал — продаваха какво ли не.
Камил и Наби, седнали на предните стълби, я мярнаха през отворената врата. И двамата станаха и се наведоха учтиво, докато тя прекосяваше коридора.
— Добър вечер, госпожо Сайфър — поздрави Камил. — Да ви помогнем ли с това? — предложи Наби.
Фактът, че момчетата бяха искрени в желанието си да помогнат, я изнервяше още повече. Те я харесваха, понеже бе жена на Ричард.
— Не, благодаря ви, вече стигнах.
Те задържаха вратата пред нея и я затвориха внимателно, когато тя влезе в стаята.
Беше ги нарекла войниците на Ричард. Той като че ли имаше своя собствена частна армия от хора, които грейваха в усмивки всеки път, щом го видеха да приближава. Повечето сякаш бяха изключително доволни да направят нещо, което си мислеха, че би направил Ричард. Камил и Наби бяха готови да перат дори пелени, ако с това ще си спечелят удоволствието да ги вземе с него на някоя от нощните си обиколки из града. Правеше го рядко — с извинението, че това би могло да му докара проблеми с профсъюза. Младежите не искаха да стават причина за неприятности около Ричард и евентуално загубване на работата му, така че търпеливо дочакваха редките моменти, когато той им даваше знак с глава да го последват.
Стаята им бе напълно променена. Таванът бе почистен и варосан. Опръсканите от мухи стени бяха изстъргани и боядисани в мек оранжев цвят — тя лично го бе избрала с надеждата да затрудни Ричард в намирането на не особено популярната съставка за боята. И ето че стените бяха станали смешно оранжеви.
Един ден се появи някакъв човек, натоварен с инструменти. Камил каза, че го бил изпратил Ричард, за да ремонтира стаята им. Човекът говореше на език, непознат за Ничи. Размахваше ръце и бълваше водопад от думи, смееше се гръмогласно, сякаш тя бе длъжна да разбира макар и малко от езика му. Сочеше стените и я питаше нещо. Тя нямаше ни най—малка представа за какво би могло да се отнася.