Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Ти си виждал хора, недоволни от съществуването си. Айшак, работниците в леярните, моите работници и аз. Всички онези, с които имаш взимане—даване — като изключим висшите чиновници, които подкупваш — копнеят за промяна. — Виктор повдигна вежда към Ричард.
— Никой от тях не се е оплакал на никой съвет или комитет от теб. Може да си мислиш, че е нищо — мисли си каквото щеш. Но знай, че има хора, които се вслушват в повеите на свободата, идещи от север.
Ричард настръхна.
— От север ли каза?
Виктор кимна.
— Говорят за някакъв спасител — Ричард Рал. Той бил повел хората в борбата за свобода. Носят се слухове, че този Ричард Рал щял да поведе и нас.
Ако думите на Виктор не му бяха прозвучали толкова трагично, Ричард сигурно би избухнал в смях.
— И откъде сте сигурни, че този Ричард Рал си заслужава да бъде последван?
Ковачът го изгледа с онзи поглед, който Ричард помнеше от първата им среща.
— Можеш да съдиш за човек по враговете му. Ричард Рал е мразен от императора и от Брат Нарев и учениците му — ненавиждат го повече от всеки друг. Значи е той. Той носи факлата на революцията.
Ричард успя само да се усмихне безпомощно.
— Той е само едно човешко същество, приятелю. Не въздигай в култ човешко същество. Можеш да боготвориш каузата му, но не и него.
Пламналият поглед на Виктор, разпаленото му изражение, раздиращият вътрешностите му глад за свобода угаснаха отново в онази специфична вълча усмивка.
— Е, и Ричард Рал би казал така. Именно затова знам, че е той.
Ричард реши, че ще е най—добре да смени темата. Утрото почти бе дошло.
— Е, трябва да вървя. Сигурен съм, че ще решиш какво да правиш с камъка, Виктор. Когато му дойде времето, решението само ще дойде.
Ковачът го изгледа уж яростно, но гримасата му бе бледо копие на пламенното му изражение отпреди миг.
— И аз винаги така съм мислел.
Ричард се почеса по главата.
— Правил ли си някога статуя?
— Не, никога.
— Сигурен ли си, че те бива за тая работа? Че ти се удава?
Виктор почука с пръст слепоочието си, сякаш да разсее съмненията на Ричард.
— Способностите ми са ей тук. Тук е скрита моята красота. Това е всичко, което има значение за мен. Дори и никога да не докосна с длето този камък, ще нося в главата си образа на онова, в което би могъл да се превърне той. А това Орденът не може да ми отнеме.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ничи изтри с ръка челото си и опипа роклята си, да види дали е суха. Лятото едва наближаваше, а вече бе горещо. От прането по—рано сутринта и от другата домакинска работа я болеше гърбът. Другите жени си бъбреха под топлите лъчи на слънцето. От време на време се заливаха в смях, развеселени от шегите, които една от тях, след известно настояване от страна на останалите, започна да разказва по адрес на съпруга си. С напредването на пролетта обитателите на къщата сякаш се съживяваха. Ничи знаеше, че не е от пролетта. Мисълта се промъкна до най—потайните кътчета на съзнанието й. Не можеше да разбере как успя Ричард. Колкото и да опитваше, тя не можеше да развърже възела, в който той впримчваше всичко. Вече започваше да вярва, че дори да го затвори в най—мрачната пещера, слънцето пак ще намери как да го стопли с лъчите си. Би казала, че е някакъв вид магически късмет, но знаеше без съмнение, че Ричард не е използвал никаква магия.
Задният двор — някога буренясало парче земя, мръсно и кално, затрупано с купища боклуци и железа — сега бе истинска градина. Мина периодът, в който обитателите на сградата всеки ден след края на работното време излизаха в двора, за да изхвърлят боклуци. Включиха се дори някои от онези, които не работеха. След като всичко бе почистено, жените обърнаха почвата и посадиха различни култури. Сега в градината се очакваше да се появят зеленчуци. Зеленчуци! Говореше се дори за закупуване на няколко кокошки.
Единственото отходно място, забутано в един ъгъл — отвратителна и препълнена дупка, — бе превърнато в две добре поддържани и чисти тоалетни. Вече почти не се събираше опашка и не се чуваха вечните припрени молитви и груби крясъци. Камил и Наби бяха помогнали на Ричард в построяването на двете помещения — отчасти от тенекии и дървени плоскости, заделени при уборката на двора, отчасти от материали, изхвърлени на боклука на други места в града.
Ничи направо не повярва на очите си, когато видя двете момчета — облечени с ризи — да копаят дупките за новата тоалетна. Всички им благодаряха искрено. Двете хлапета цъфтяха от гордост.