20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Мръсникът му! — извика Арамис. — Когато вие сте идвал натука, той е избягал навярно и няма да го намерим вече.
— Хайде де, Арамис — прекъсна го д’Артанян, — вие като че ли не ме познавате.
— Но през вашето отсъствие … — започна Атос.
— Е, през моето отсъствие не можеха ли да ме заместят Гримо и шотландецът? Преди той да направи десет крачки навътре, аз обиколих цялата къща. На едната врата, тая, през която влезе, поставих нашия шотландец и му обясних със знаци, че ако човекът с черната маска излезе, той трябва да го последва, където и да отиде, а Гримо ще го следва отдалече и после ще се върне да ни чака на мястото, където бяхме. На втория изход поставих Гримо със същата заповед и ето ме. Зверът е обграден; сега кой иска да участвува в залавянето му?
Атос се спусна да прегърне д’Артанян, който си триеше челото.
— Приятелю — каза той, — наистина вие бяхте много Добър, като ми простихте; аз съм виновен, сто пъти виновен, все пак трябваше да ви познавам; но дълбоко у нас има нещо лошо, което непрекъснато ни кара да се съмняваме.
— Хм! — се обади Портос. — Дали случайно палачът не е господин Кромуел, който, за по-голяма сигурност е решил сам да извърши тая работа?
— И дума да не става! Господин Кромуел е дебел и
нисък, а тоя е тънък, строен и по-скоро висок, отколкото нисък.
— Някой осъден войник, който е помилван за това — каза Атос. — Така също направиха и с нещастния Шале.
— Не, не — продължи д’Артанян, — той няма отмерения вървеж на пехотинец, няма разкрачения вървеж на кавалерист. Има изящен крак, във вървежа му има нещо не просто. Или аз се лъжа много, или имаме работа с благородник.
— Благородник! — извика Атос. — Невъзможно! Това би било безчестие за цялото благородническо съсловие
— Чудесен лов! — извика Портос със смях, от който затрепераха стъклата на прозорците. — Чудесен лов, дявол да го вземе!
— Все още ли мислите да заминавате, Атос? — попита
д’Артанян.
— Не, оставам — отговори благородникът със заплашително движение, не обещаващо нищо добро на тоя, за когото се отнасяше.
— Тогава вземайте шпагите! — извика Арамис. — Вземайте шпагите! И да не губим нито миг.
Четиримата приятели облякоха бързо благородническите си дрехи, опасаха шпагите си, повикаха Мускетон и Блезоа и им заповядаха да платят на съдържателя и да бъдат готови за заминаване, защото вероятно още тая нощ ще напуснат Лондон.
Нощта стана още по-тъмна, снегът продължаваше да вали и сякаш огромен саван покри града цареубиец; беше около седем часа вечерта, по улиците рядко се срещаха минувачи; всички разговаряха тихо по домовете си за страшните събития през тоя ден.
Завити с мантиите си, четиримата приятели преминаха всички площади и улици в старата част на града, тъй оживени през деня и тъй пусти тая вечер. Д’Артанян ги водеше, като опитваше да се ориентира от време на време по кръстовете, които бе направил с ножа си по стените; но нощта беше тъй тъмна, че тия знаци едва можеха да се различат. Обаче д’Артанян помнеше тъй добре всеки стълб, всяка чешма, всяка фирма, че след половин час ходене стигна с тримата си спътници до самотната къща.
За миг д’Артанян помисли, че братът на Пари е изчезвал; но се излъга: здравият шотландец, свикнал на студовете в планините си, се беше изтегнал край един стълб като статуя, паднала от пиедестала си, безчувствена към студа на годишното време, бе оставил да го покрие снегът; но при приближаването на четиримата приятели той стана.
— А, ето още един добър служител — каза Атос. — Праведни боже, добрите хора не са тъй редки, както се мисли; това е утешително.
— Няма защо да бързаме с похвалите към нашия шотландец — рече д’Артанян. — Аз мисля, че тоя хубостник е тук по своя лична работа. Слушал съм, че тия господа, които са се родили от другата страна на Туийд, са много злопаметни. Пазете се, капитан Грослоу! Няма да видите добро, ако се срещнете с него.
Като се отдели от приятелите си, той се приближи до шотландеца и му се обади. След това направи знак на другите да дойдат.
— Е какво? — попита Атос на английски.
— Никой не излезе — отговори братът на Пари.
— Добре; останете с тоя човек, Портос, а и вие, Арамис. Д’Артанян ще ме заведе при Гримо.
Не по-малко ловък от шотландеца, Гримо се беше заврял в хралупата на една върба, от която си бе направил будка. За миг д’Артанян си помисли същото, каквото си помисли за другия часовой, а именно, че човекът с маската е излязъл и че Гримо е отишъл след него.
Изведнъж се показа една глава и подсвирна леко. .
— О! — каза Атос.