20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Тогава вие знаете, че не го напуснах, нали?
— Чувах гласа ви до последната минута.
— Ето ордена, който той ми даде — каза Арамис, — ето и кръста, който взех от ръката му. Той желаеше да бъдат предадени на кралицата.
— А ето и кърпичка, за да се завият — прибави Атос. И извади от джоба си кърпичката, която беше натопил
в кръвта на краля.
— А какво направиха сега с тоя нещастен труп? — попита Атос.
— По заповед на Кромуел ще му отдадат кралски почести. Поставихме трупа в оловен ковчег; лекарите балсамйрат тия нещастни останки и когато свършат работата си, — кралят ще бъде изложен в придворната черква с непрекъснато горящи свещи. —
— Подигравка! — мрачно каза Атос. — Кралски почести на тоя, когото-убиха.
— Това доказва, че кралят умира, но кралската власт — не — забеляза Арамис.
Уви! — продължи Атос. — Това е може би последният кралрицар на земята.
— Хайде, не се отчайвайте, графе — каза един мощен глас от стълбата, където се разнасяха широките крачки на Портос, всички сме смъртни, клети приятели.
— Пристигате късно, мили Портос — забеляза граф дьо
Ла ФеР-
— Да — отвърна Портос, — по пътя ми имаше хора,
коИто ме задържаха. Те танцуваха, негодниците! Улових един за шията и струва ми се, че го позадуших. В тая минута минаваше патрул. За щастие тоя, с когото имах работа, не можа да говори няколко минути. Възползувах се от това и се спуснах в една малка улица. Тая малка улица ме отведе в друга, още по-малка. Тогава се изгубих. Не познавам Лондон, не зная английски и вече мислех, че никога няма да намеря пътя; но най-после съм тук.
— А де е д’Артанян? — попита Арамис. — Не го ли видяхте? Да не му се е случило нещо?
— Тълпата ни раздели — отговори Портос — и въпреки всичките ми усилия не можах да се съединя с него.
— О, аз го видях! — огорчено каза Атос. — Той стоеше в първия ред на тълпата, на чудесно място, за да не изпусне нищо; и тъй като, не може да се отрече, зрелището беше интересно, той е поискал да го догледа до края.
— О, граф дьо Ла Фер — чу се един спокоен глас, макар и запъхтян от бързото ходене, — вие ли клеветите отсъствуващите?
Тоя укор се заби в сърцето на Атос. Но тъй като впечатлението, което му бе направил д’Артанян в първите редици на тоя глупав и кръвожаден народ, беше много силно, той се задоволи да отговори:
— Не ви клеветя, приятелю. Тук се безпокояха за вас и аз казах де бяхте. Вие не познавахте краля Чарлз, той беше чужд човек за вас и вие не бяхте длъжен да го обичате.
Казвайки това, той протегна ръка на приятеля си. Но Д’Артанян се престори, чене забелязва това движение, и продължи да държи ръката си под мантията.
Атос отпусна бавно протегнатата ръка.
— Ух. уморих се! — каза д’Артанян и седна.
— Изпийте чаша порто — посъветва го Арамис, като взе
бутилка от масата и напълни една чаша. — Пийте, Това ще ви подкрепи.
— Да, да пием — рече Атос, който почувствува, че е Засегнал гасконеца, и желаеше да се чукне с него, — да пием и да напуснем тая отвратителна страна. Фелуката ни чака, както знаете; да заминем още довечера, няма какво повече да правим тук.
— Много бързате, господин графе — забеляза д’Артанян
— Тая кървава почва ми пари краката — отвърна Атос
— А на мене снегът не ми ги пари — спокойно каза гасконецът.
— Но какво искате да правим тук сега, когато кралят не е жив? — запита Атос.
— И така, господин графе — небрежно отвърна д’Артанян, — вие мислите, че няма вече какво да правите в Англия?
— Абсолютно нищо — отговори Атос, — освен да се съмнявам в божествената добрина и да презирам собствените си сили.
— Е, а аз — каза д’Артанян, — аз, окаяникът, кръвожадният зяпач, който се настани на трийсет крачки от ешафода, за да види по-добре как пада главата на тоя крал, когото не познавах и който, както изглежда, ми беше безразличен, аз не мисля като господин графа … Аз оставам!
Атос побледня страшно. Всеки укор на приятеля му се забиваше дълбоко в сърцето му.
— Вие оставате в Лондон? — попита Портос, Като се обърна към д’Артанян.
— Да. А вие?
— Ех — каза Портос, малко смутен от присъствието на Атос и Арамис, — ех, ако вие оставате, аз дойдох с вас и ще си отида само с вас; няма да ви оставя сам в тая отвратителна страна.
— Благодаря, прекрасни приятелю. Тогава ще ви предложа да участвувате в едно малко предприятие, което заедно ще приведем в изпълнение, когато господин графът си замине. Тая мисъл ми хрумна, когато гледах известното ви зрелище.
— Какво е то?
— Да узнаем кой е тоя маскиран човек, който тъй усърдно си предложи услугите да отсече главата на краля.