Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Знаете ли дали Мич е виждал Грег? Грег Уинкуп? — попита Джени. — Обажда се Джени Тийролф.

— А, вие ли сте, Джени? Не, не го е виждал. Прочетохме във вестниците. Мич излезе преди пет минути. Казваше, че Грег може да се е самоубил, защото бил много разстроен… откакто сте се разделили. Мич отиде да се види с някакъв човек, който според него може би знаел нещо за случая.

— Ако разбере нещо, помолете го да ми се обади. — Джени продиктува номера си. — Ще си бъда вкъщи цяла вечер. Може да позвъните по всяко време.

— Разбира се, Джени, ще му предам. Благодаря ви, че се обадихте.

Джени затвори.

— Мич е приятел на Грег — обърна се тя към Робърт. — Мислех, че си е вкъщи, но го няма.

Робърт не отговори нищо. Крачеше бавно из кухнята и гледаше в земята.

Джени сложи няколко замразени банички с пилешко месо в горещата фурна и започна да прави салата. Робърт отиде в хола. След малко на Джени й хрумна нещо. Застана на вратата и каза:

— Знаеш ли, Грег може да е при родителите си във Филаделфия. В полицията може би вече са разбрали, че не му се е случило нищо. Този вестник е отпреди няколко часа.

Робърт само кимна. Седеше на канапето с вестника в ръка. Остави го и стана.

— Единственото, което мога да направя, е да се обадя и да попитам — каза той и се запъти към телефона.

— На кого ще се обадиш? На родителите му?

— Не, на полицията. Сигурен съм, че вече са се свързали с родителите му.

— Робърт, не се забърквай с полицията! — каза тя с умолителен глас.

— Защо толкова те е страх от полицията? Нали се опитваме да го открием? — Постоя с лице, обърнато към нея, и с ръка върху слушалката, след това я вдигна. Поиска да го свържат с полицията в Ритърсвил. Когато го свързаха, каза името си и попита дали имат новини за Грегори Уинкуп. Отговориха му, че нямат.

— Аз съм този, с когото Уинкуп се би в събота вечер — каза Робърт.

Дежурният в Ритърсвил беше много заинтригуван от думите му.

— Откъде се обаждате? — попита го той.

Робърт му каза: от дома на една приятелка, Джени Тийролф, близо до Хъмбърт Корнърс. Дежурният заяви, че би искал да изпрати някой да поговори с него, и Робърт му обясни как да стигне до къщата на Джени.

— Робърт, как можа!

— Няма друг начин — каза Робърт, когато затвори телефона. — Ако не е днес, ще е някой друг ден. Така е най-добре, Джени. Ще се забавят поне половин час. Можем…

— Баничките няма да станат за половин час — отвърна Джени.

Робърт застана на вратата в кухнята.

— Съжалявам, Джени. Не можеш ли да ги извадиш и после пак да ги сложиш?

— Не! Мислиш ли, че имаш какво да кажеш на полицията? — Беше сърдита.

Робърт я погледна за момент, след това се обърна бавно и седна отново на канапето.

Джени включи фурната на по-силно. Поне да се стоплят отвътре, помисли си тя. Ще станат на нищо, ако не ги изядат сега. Грег пак им беше попречил и нея никак не я интересуваше дали той е жив, или пък се е хвърлил в реката. Разби с ярост заливката за салатата и я изсипа в препълнената със зелени листа купа. След това извика Робърт.