Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царицата изслушала разказа на старицата и много се разгневила. Вторачила се в нея и викнала:
— Зловредна бабичке, толкова ли не ти стигна умът, че да ми доведеш такава мъка на островите Вакалвак без страх от могъществото ми! Кълна се в главата на нашия цар — ако не ме бе възпитавала, щях да погубя и двама ви с най-жестока смърт, за да бъдете за назидание на онези, които в бъдеще дръзнат като теб да престъпват волята на баща ми! Но както и да е, иди и го доведи веднага да го видя!
Изскочила старицата като замаяна, не знаела какво да прави, и си мислела: „Всички нещастия, които Аллах изсипа върху главата ми, са все заради този Хасан!“ Отишла при него и му рекла:
— Ела да говориш с царицата, че май краят ти наближава!
Станал той, а езикът му повтарял името на Аллах. Видял, че царицата е покрила лицето си с воал. Той целунал земята пред нея, поздравил я и произнесъл следния куплет:
Царицата дала знак на старицата тя да задава въпроси вместо нея.
— Царицата приема поздрава ти! — заговорила Дауахи. — Тя те пита как се казваш, от кои краища си, как се казват жена ти и децата ти, заради които си дошъл тук, как се казва страната ти?
Събрал Хасан цялата си смелост, помолил божията помощ и отговорил:
— Царице честита на всички времена! Името ми е Хасан и съм от град Басра! Не знам как се казва жена ми, но знам имената на синовете си — единият е Насир, а другият — Мансур!
— Откъде изчезнаха жена ти и децата ти? — запитала царицата чрез старицата.
— От град Багдад, царице, от двореца на халифа! — отговорил Хасан.
— И казала ли е нещо жена ти, преди да си тръгне?
— Да, заръчала е на майка ми: „Когато синът ти се върне и дните на раздялата му се видят дълги, ако иска пак да се видим и да сме близки, ако го обвеят ветровете на обичта и страстта, нека дойде при мене на островите Вакалвак!“
Царица Нур ал-Худа поклатила глава и рекла:
— Тя не би казала на майка ти тези думи, ако не те желаеше! Нямаше да ти съобщи къде е, нито да те вика в страната ни!
— Господарке на царете, стояща над цар и просяк! — рекъл Хасан. — Аз ти разказах всичко, нищо не скрих от тебе! Помогни ми да се събера с жена си и децата си, върни ми съпругата, нека пресъхнат сълзите по очите ми, като ги видя до себе си!
Пак навела царица Нур ал-Худа глава към земята, дълго я поклащала, после вдигнала поглед и рекла чрез Шауахи:
— Прощавам ти и разбирам болката ти! Реших да ти покажа всички жени и девойки в града и по острова ми! Щом познаеш жена си, ще ти я дам, но не я ли познаеш — ще те погубя и ще те окова върху портата в къщата на тази старица!
— Приемам, царице на времената! — отговорил Хасан и заредил следните стихове:
Царица Нур ал-Худа наредила да не остане жена или девойка из града, която да не дойде в двореца и да не мине пред нея. Разпоредила на старицата Шауахи лично да проследи всички да дойдат. Тя започнала да въвежда пред царицата и Хасан всички жени и девойки, стотици хиляди. Не останало в града ни момиче, ни жена непоказани, но той не видял съпругата си сред тях. Разгневила се силно царицата и викнала на слугините си: