Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Кого не сме обезпокоили? — търпеливо го попита госпожица Темпъл.
— Франсис Сонк — прошепна господин Бленхайм.
— Вие го казахте, сър, не аз.
Той прехапа устна. Госпожица Темпъл продължи:
— Видяхте ли… ние не сме издали нищичко… вие сам сте видели всичко и просто извлякохте фактите. Но… ако решим да ви помогнем… може ли да ни се размине по-леко?
— Възможно е. Но не мога да кажа, докато не разбера за каква помощ говорите.
Госпожица Темпъл хвърли бърз поглед на Елоиз, а после се наведе към Бленхайм, все едно да му сподели някаква тайна.
— Знаете ли къде е господин Сонк в момента?
— Всички трябва да се съберат в балната зала… — промърмори Бленхайм, — но не съм го виждал.
— Така ли? — отвърна госпожица Темпъл, все едно това бе крайно важно. — А ако аз ви покажа какво прави?
— Къде?
— Не къде господин Бленхайм, не къде, а как.
Усмихна се, измъкна синята стъклена карта от ръката на Елоиз и я вдигна пред него.
Господин Бленхайм посегна жадно, но госпожица Темпъл я дръпна, преди той да я вземе.
— Знаете ли какво е… — започна тя, но преди да успее да продължи, Бленхайм се хвърли напред, сграбчи я за ръката и измъкна картата. Отстъпи назад и отново облиза устни, местеше поглед от жените към картата и обратно.
— Трябва да внимавате — каза госпожица Темпъл. — Синьото стъкло е опасно. Малко обърква… ако не сте гледали в него досега…
— Знам какво е! — изръмжа Бленхайм, отстъпи още две крачи към вратата и я препречи с тялото си. Погледна ги за последен път и после сведе поглед към стъклото.
Погледът му се замъгли. Госпожица Темпъл знаеше, че тази карта показва принца и госпожа Марчмур и без съмнение щеше да е по-омайваща за господин Бленхайм от тази с Роже, който зяпаше краката й на дивана. Тя бавно и безшумно се пресегна към най-близката витрина и извади къса остра кама с острие, което се извиваше на зигзаг като сребърна змия. Дъхът на господин Бленхайм секна и тялото му сякаш потрепери — цикълът на картата бе приключил; но след миг той стоеше все така неподвижен, отдаден на прелъстителната гледка. Като се постара да стъпи стабилно, както я бе учил Чан, госпожица Темпъл се приближи от едната страна на господин Бленхайм и заби камата до дръжката в тялото му.
Той изстена и се опули. Госпожица Темпъл измъкна камата с две ръце и това го накара да залитне към нея. Той погледна надолу към окървавеното острие, после вдигна очи към лицето й. Тя го намушка отново, този път в корема, като заби камата нагоре под ребрата му. Бленхайм изпусна картата, измъкна камата от ръцете й, строполи се на колене и изстена. От корема му шурна кръв. Не можеше да си поеме дъх нито да извика — за техен късмет. Претърколи се на една страна и застина. Госпожица Темпъл бързо клекна и избърса ръцете си в килима.
Погледна Елоиз, която не бе помръднала и гледаше втренчено издъхващия управител, и прошепна:
— Елоиз? Добре ли си, Елоиз?
— Да, извинявам се. Не знам… май си мислех, че ще се промъкнем покрай него…
— Щеше да тръгне след нас.
— Разбира се! Разбира се! Не, о, за бога!
— Той ни беше смъртен враг! — Самоувереността на госпожица Темпъл изведнъж стана съвсем крехка.
— Разбира се… но просто… може би защото има толкова много кръв…
Думите й разбиха мрачната решителност на госпожица Темпъл, защото в крайна сметка убийството не беше за нея нещо естествено и въпреки че знаеше, че е постъпила хитро, съзнаваше и какво бе направила: беше убийство, дори не беше в борба. И за пореден път почувства, че всичко става толкова бързо, прекалено бързо, за да успее да се придържа към това, в което вярваше. В какво я превръщаха действията й? В чудовище! В ъгълчетата на очите й я пареха сълзи. Елоиз внезапно се наведе към нея и я прегърна.
— Не ме слушай, Селесте. Аз съм глупачка! Браво на теб!
Госпожица Темпъл подсмръкна.
— Най-добре да го махнем от вратата.
— Да.
Усилието да довлекат тежкия труп зад една ниска етажерка за книги ги остави без дъх. Елоиз се отпусна на едно кожено кресло, а госпожица Темпъл избърса кръвта от камата в ръкава на господин Бленхайм. С въздишка заради бремето, което човек поема поради прагматичния си ум, остави камата и започна да претърсва джобовете му: банкноти, монети, кърпички, кибрит, две цели пури и една недопушена, моливи, празни листчета хартия, патрони за карабината и халка с толкова много ключове, че беше сигурна, че са за всички врати в целия Харшморт. В горния му джоб му имаше още един ключ… направен изцяло от синьо стъкло. Госпожица Темпъл се ококори и погледна спътницата си.