Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Защо не погледнеш каква е? — запита мистър Уелър.

— Ами нали гледам — рече Сам, — само че пак е зацапано. Има едно „о“, едно „р“ и едно „н“.

— Да не е „обкръжен“ — подсказа мистър Уелър.

— Не, не е — рече Сам. — А, „объркан“, това беше.

— Таз не е тъй хубава дума кат „обкръжен“, Сами — възрази решително мистър Уелър.

— Тъй ли мислиш? — рече Сам.

— Един път дума — настоя бащата.

— Но не смяташ ли, че другата има по-дълбоко значение? — запита Сам.

— М-м-мда, май е по-нежна дума — рече мистър Уелър след кратко размишление. — Карай нататък, Сами.

— … усещам се засрамен и напълно объркан, като ти пиша, щото наистина си мило момиче, и толкоз.

— Ей туй е много хубаво — рече мистър Уелър, като извади лулата си, за да направи изказването.

— Да, мисля, че е доста добре — отвърна синът извънредно поласкан.

— Туй, коет’ харесвам в тоз начин на писане — рече по-възрастният мистър Уелър, — е, че не й викаш разни таквиз имена като Венера и други подобни. Защо да се вика на някоя млада жена Венера или пък ангел, Сами?

— Защо наистина! — отвърна Сам.

— Та тогаз може да й викаш и грифон, и инорог или направо кралски герб80, щот всеки знай, че е сборище на чудновати животни — добави мистър Уелър.

— Точно тъй — рече Сам.

— Карай нататък, Сами — подкани мистър Уелър; Сам изпълни желанието му и зачете следното, докато бащата продължаваше да пуши с благодушен и дълбокомислен израз, действуващ извънредно творчески.

— … Преди да те видя, мислех, че всички жени са еднакви.

— Еднакви са ами — вмъкна в скоби мистър Уелър.

— … но сега — продължи Сам — виждам какъв кръгъл, невярващ, празноглав глупак съм бил; щото няма друга като теб и на мен ми харесваш повече от нищо друго… Исках тук да стане доста силничко — обясни Сам, вдигайки очи от писмото.

Мистър Уелър кимна одобрително и Сам зачете нататък:

— … И ето използувам празника, Мери, мила моя (като оня преследван за дългове джентълмен, дето излизал само в неделя81), за да ти кажа, че първия и единствен път, щом видях твоя лик, той ми остана в сърцето по-бързо и с по-ярки цветове от профилната машина (може да си чувала за нея, Мери, мила моя), макар че тя свършва портрета, слага му стъкло и рамка с кука за закачане, всичко готово за две минути и четвърт…