Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Не отместваше поглед от тила му. Той продължаваше да кашля, с ръка на устата. Тя забеляза, че маншетите на ризата бяха закопчани с прекрасни перлени бутонели. Подарък от Кари Грант?
Дойде му редът и той пристъпи напред. Носеше бежовото си демисезонно палто, копие на мантото на г-жа Боасон. Протегна рецептата си, дълга, ситно изписана, като страница от молитвеник. Аптекарката го попита дали иска сега всичките лекарства, или има възможност да се върне следобед. Той отговори, че ще изчака, и се дръпна встрани. Погледите им се срещнаха и Жозефин му се усмихна. Той я изгледа учудено. Вдигна яката си, сякаш да остане незабелязан. Тя си отбеляза, че беше много слаб, с хлътнали страни.
Гарибалди потвърди предположението на Жозефин.
Свенливия младеж се казваше г-н Боасон.
Прочете й по телефона справката, която бе получил от познатия си от службите.
— Нямаме кой знае какво за него, г-жо Кортес. Смятам, че фигурира, защото в продължение на две години е бил в екипа на премиера Баладюр и още две при Ален Жюпе. Ще ви прочета това, с което разполагам… Г-н Пол Боасон. Роден на 8 май 1945 в Мон дьо Марсан. Баща — генерален директор на Националната каменовъглена компания. Майка — домакиня. Завършил Политехниката, випуск 1964, което означава, че е приет да следва през 1964.
— Коя година е завършил? — попита Жозефин.
— Юни 1967 и веднага е назначен в каменовъглената компания, препоръчан със сигурност от бащата. Вашият човек не е по авантюрите! Върви по стъпките на таткото, без да се съпротивява.
— Сигурно е бил отчаян.
— Не е бил в центъра на вниманието. Не е принадлежал към нито една политическа партия, профсъюз или сдружение. Не притежава даже читателска карта за никоя библиотека! Да не е отвратен от живота?
— Горкият… — съжали го Жозефин.
— През 1973, на сбирка на бивши студенти от Политехниката, се запознава с Антоан Бренер, изгряваща звезда на голистката партия Съюз на демократите за републиката. Много красив мъж… Висок, спортен тип, елегантен. Вашето протеже е ценител на привлекателните мъже. Не греша, нали?
Жозефин пусна забележката край ушите си.
— Той също го забелязва и двамата се срещат отново. Сътрудничат си по различни задачи и, изглежда, се сближават, въпреки че продължават да си говорят на „вие“ и не си ходят на гости семейно. През 1993 Антоан Бренер получава Министерството на околната среда и назначава нашия човек за шеф на кабинета си. За г-н Боасон следват, както изглежда, две щастливи години в министерството. Той очевидно е напълно предан на Бренер. Впоследствие, през май 1995, в новото правителство на Ален Жюпе Антоан Бренер е министър по европейските въпроси и г-н Боасон е назначен… тук ще ви помоля да проявите подобаваща сериозност.
— От камък съм.
— Технически директор на транспорта по въжени линии на хора и материали.
— Не виждам нищо смешно!
— Ще ви обясня на достъпен език: дружество на въжените линии в зимните курорти… Г-н Боасон е всичко друго, но не и интригант или амбициозен кариерист! Да смени коридорите на властта с железариите, не ми изглежда никак вдъхновяващо… и в никакъв случай не е повишение.
— Не ме учудва, той е сантиментална натура.
— Тук сте права, да отворим дума за сантименталния му живот.
— Жена му се казва Жьонвиев, предполагам.
— Първата му жена. На двайсет и две се оженил за Жьонвиев Люзини. Отнесена от левкемия десет години по-късно. Бездетен брак. През 1978 се жени повторно, за Алис Гоше, домакиня, от която има двама синове.
— Които познавам по лице.
— С това се изчерпва справката. Безличен живот, безлична кариера, нерадостна, равна и сива съдба… Сигурно не е и шумен съсед. Ако искате моето мнение, госпожо Кортес, вашият Свенлив младеж е живял пълноценно в продължение на трите месеца на снимките на „Шарада“, след което се е свил в ъгъла и е вегетирал. Оттеглил се е от живота едва седемнайсетгодишен! Не ми е много ясно как ще изкарате цял роман от това, вижда ми се малко кратичко.
— Защото не сте чели дневника му, нито биографията на Кари Грант.
— Във всеки случай щастлив съм, че ви помогнах, и ако имате нужда от още нещо, обадете се, винаги ще съм на разположение.
Жозефин купи капки за Дю Геклен, прибра се вкъщи и отвори черното тефтерче. Изпод колебливите думи на Свенливия младеж сега ясно виждаше приведената глава и тънкия крехък врат на г-н Боасон, който кашляше, закрил уста с ръкавицата си.