Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Малко след като го ожени за дъщеря си, Хюрем бе накарала султана да издигне Рюстем до трети везир. Това беше най-високата служба, която можеше да заеме за момента. При положение че пред него имаше опитни и властни везири и паши, нямаше как куцият зет да се издигне повече.
Един ден Гюлбахар каза на помощничките си, които от дни наред клюкарстваха за сватбата:
— Какво се учудвате? Ако искаш да видиш каква ще е съпругата ти — погледни майка ѝ. И московчанката не е специална, какво да се очаква от зетя? Ако съжалявам някого, това е господарят ни. Изобщо не му отива такъв зет.
Въпреки усилието на Гюлбахар тайничко да разпали клюките и двореца, скоро те престанаха. Всички бяха доволни. Вярно, че Рюстем беше куц, но за да заздрави брака си, всяка нощ се впускаше в любовно състезание с младата си съпруга. В ръцете на крехката си жена той оставаше без сили, но на Хюрем не ѝ бяха нужни силата и мощта на зетя ѝ, а неговата досетливост и безграничното му коварство. Тя вече бе начертала пътя му. Щеше да направи Рюстем велик везир, да отнеме от главата на Мустафа короната на Сюлейман и да я даде на Мехмед. Чакаше само точното време, това беше.
Само че съдбата ѝ беше приготвила нещо, което Хюрем не беше предвидила. Големият ѝ син Мехмед, за когото се беше заклела, че ще направи падишах, почина внезапно в Маниса. Хюрем полудя. Лекарите казаха, че принцът е умрял от едра шарка, но виковете ѝ с дни отекнаха в двореца:
— Убийство! Убийство!
Вайкаше се и удряше коленете си с ръце.
— Не можаха да убият майка му, но погубиха моя принц.
На падишаха, който беше на поход срещу Естергом, веднага бе изпратено известие:
Бързо се върни, султане! Погубиха принца ти Мехмед хан!
Скръбната вест застигна Сюлейман, който се завръщаше горд от победата над Естергом, по пътя обратно за Истанбул.
— Най-умният ми принц султан Мехмед! — простена и от очите му към бялата му брада потекоха едри сълзи. На двадесет и третата година от управлението му сърцето му бе жигосано от мъка по загубено дете.
Върна се в Истанбул, а починалият му син постоянно беше пред очите му. За първи път видя Хюрем така съсипана. Сиянието ѝ бе угаснало. Красивите ѝ червени коси бяха разрошени. С дни бе плакала и очите ѝ се бяха превърнали в две червени дупки. И все пак се опита да се усмихне на Сюлейман, но не успя. През онази нощ за първи път двамата съпрузи плакаха заедно. Риданията на този могъщ мъж направиха болката на Хюрем още по-непосилна.
Султан Сюлейман веднага извика главния архитект.
„Да те видим, Синан ага[120]. Построй такава джамия и тюрбе за моя принц, че да бъдат вечни. А на вратата да напишеш: „Гробът на султан Мехмед, да почива вечно в Рая“, така че стотици години след нас, който мине оттам, да не пропусне да се помоли в негова памет.“
На следващия ден падишахът присъстваше на погребението на сина си. Никой не можа да спре Хюрем да отиде в джамията, където се чете прощалната молитва, и на хълма, където щеше да бъде погребан принцът. Но жената, която дни наред скубеше коси и се вайкаше, си беше отишла и се бе завърнала Хюрем султан, гордо изправена пред всички трудности. На съболезнованията отговаряше:
— Останаха ми още трима принцове. Да му мислят майките, които нямат други освен единствените си синове.
Адресатът беше ясен. Гюлбахар.
Нито лекарите, прегледали тялото на принц Мехмед, нито великият везир Сюлейман паша, нито султан Сюлейман можаха да убедят Хюрем, че синът ѝ беше починал от едра шарка.
— Не — клатеше тя глава срещу тези, които се опитваха да я уверят. — Това е убийство. Не се ли опитаха да отровят майка му със змия? Кой знае как са заразили сина ми със смъртта. Със сигурност са отровили храната и водата му.
Един ден Сюлейман не издържа.
— Кой? — изкрещя гневно. — Щом твърдиш, че е убийство, кажи кой е убиецът на Мехмед хан, че да отида и да му изтръгна дробовете с тези ръце.
Вместо да назове име, Хюрем дълго гледа в очите му.
— Търпение — прошепна. — Ще дойде ден, когато бащата на моя смелчага така или иначе ще накаже убиеца му. Както гори моето сърце, така ще изгори и той от мъка. Както от моите очи се стичат кървави сълзи, така и той ще плаче кръв.
Султан Сюлейман, който не се боеше да се хвърли сам със сабя в ръце срещу цяла вражеска рота, за първи път потрепери, когато чу тази клетва за мъст.
120
Мимар Синан е османски архитект и инженер по времето на султаните Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Той е най-значимият строител в османската култура (бел, пр.).