Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Моля ви, оставете ме да се смея; никога в живота си не съм чувала за подобно лудо любовно обяснение. Едно любовно обяснение трябва да бъде вдъхновено, но трябва да бъде също нежно и благо. Разберете какво значи да кажете при едно подобно обяснение на една жена: „Госпожо, едно от двете! Избирайте веднага!“.
— Аз го разбирам напълно. То не е нежно, то не е галантно, не е патетично. Но то е страстно. Помислете, че се отнася до нещо сериозно и че аз никога не съм се намирал в подобно положение. Почувствувайте също в какво мъчително положение се намира един влюбен, който трябва за един миг да вземе решение, което може даже да се отнася за живот или смърт! Забележете, че въпреки силата на моята страст, аз не извършвам никакво насилие спрямо вас, че решението, което ще взема, ако настоявате на вашето мнение, не е никаква заплаха, а едно героично самообладание, което трябва да ме направи достоен за вниманието ви. Най-сетне моля ви да помислите, че нямаме никакво време за губене. Думата „избирайте!“ не бива да ви се струва груба; напротив, тя поставя в ръцете ми решението както на моята, така и на вашата съдба. За да се убедите, че ви обичам, сигурно не бихте желали да се хвърля като глупак в краката ви и плачейки да ви моля да имате състрадание към мен. Не, госпожо, без съмнение, това не би ви се харесало, и не би ме довело до целта. Аз съм сигурен, че заслужавам да притежавам вашето сърце, затова ви моля за любов, а не за състрадание. Ако не ви харесвам, разделете се с мен! Ако отида с вас в Парма, не мога да гарантирам за себе си, понеже бих изпаднал в отчаяние. Моля ви за милостта: обмислете това! Ще видите, че бихте извършили непростима неправда спрямо мене, ако ми кажете: „Елате в Парма, но ви моля, не се опитвайте да ме видите там.“ Признайте, че не бихте се решили на подобно нещо.
— Признавам това, ако е вярно, че ме обичате.
— Хвала богу! Да, бъдете уверена, че ви обичам с цялото си сърце. И тъй, избирайте и произнесете присъдата!
— Значи все още в същия тон?
— Да.
— Но знаете ли също, че изглеждате сърдит?
— Не, защото това не е вярно. Това е решаващ за мен момент. Трябва да проклинам моята странна съдба и проклетите полицаи от Чезена, защото без тях не бих ви видял никога.
— Значи съжалявате, че сте се запознали с мене?
— Да. Та не съм ли напълно прав за това?
— Започвам да си поемам дъх, защото се басирам, че ще ми кажете да дойда с вас в Парма.
— Да, елате в Парма!
Глава трета
Читателят ще отгатне, че ситуацията веднага се промени. Магическата дума: Елате в Парма! беше един щастлив обрат и аз веднага преминах от заплашителния тон към нежния, от строгия — към благия. Да, аз се хвърлих в краката й, прегърнах влюбено коленете й и ги целунах, изпълнен с нежност и благодарност. Нежен, покорен, благодарен, аз й се заклех, че не ще изискам от нея нито едно доказателство за благоволение, нито даже една целувка, преди да съм заслужил любовта й. Божествената жена беше приятно изненадана да ме види да преминавам така бързо от отчаяние към нежност и с едно изражение, което беше още по-любещо от моето, тя ми каза, че трябва да стана.
— Убедена съм, че ме обичате, но вярвайте също, че ще направя всичко, което зависи от мене, за да ви осигуря моето постоянство.
Тези думи изразяваха всичко. Държах устните си притиснати върху красивата й ръка, когато капитанът влезе отново. Той ни поздрави с най-искрен тон и аз му казах със сияещо лице, че ще поръчам конете. Излязох, оставяйки го сам с нея и скоро след това отпътувахме весели и доволни.
Преди пристигането ни в Реджио почтеният капитан ми каза, че според него благоприличието изисквало да го оставим да пътува сам за Парма, защото ако пристигнел заедно с нас, би дал повод за сплетни, биха му задавали въпроси и изобщо би се говорело много повече за нас, отколкото ако пристигнем сами. Анриета и аз намерихме тези основания за разумни и решихме веднага да прекараме нощта в Реджио и да го оставим да пътува с една пощенска кола за Парма. След като се уговори всичко това, той се сбогува и отпътува, след като ни обеща да обядва на следния ден с нас.
Поведението на добродушния унгарец трябваше да хареса както на приятелката ми, тъй и на мен, защото нашата деликатност изискваше да се въздържаме в негово присъствие.