Зимата на света [bg]

Мод се умисли и отвърна:

— Би трябвало да говоря с Фрида.

— Какво те накара да кажеш това?

— Интуицията ми.

Карла си припомни как докато двете с Фрида бяха на спирката и Карла се питаше кой е разлепил антинацистките плакати, приятелката й се умълча.

Интуицията на Карла съвпадаше с тази на майка й.

Имаше обаче и друг проблем.

— Дори и да можехме, искаме ли да предадем нашата страна? — Ние трябва да разгромим нацистите — подчерта Мод. — Мразя нацистите повече от другите, но си оставам германка. — Знам какво искаш да кажеш. Не ми се нрави идеята да стана предателка на Германия, макар да съм англичанка. Но няма да се отървем от нацистите, ако не изгубим войната. — Да предположим, че успеем да предадем на русите информацията, която да гарантира германската загуба. Ерик може да загине в тази битка! Твоят син — моят брат! Може да го погубим. Мод понечи да отговори, но откри, че не може да продума. И заплака. Карла се изправи и я обгърна с ръце.

След минутка Мод прошепна:

— Може и бездруго да умре. Може да умре, сражавайки се за нацистите. По-добре да падне в загубена битка.

Карла не беше убедена в това.

Тя отпусна прегръдката си.

— Както и да е. Щеше ми се да ме предупреждаваш, преди да водиш такъв човек в кухнята — каза тя. Вдигна чантата си от пода. — Добре, че лейтенант Кох не се вгледа по-добре.

— Защо? Какво имаш вътре?

— Материали за доктор Ротман, които откраднах от болницата.

Мод гордо се усмихна през сълзи.

— Ето това е моето момиче.

— Едва не умрях, когато той взе чантата.

— Извинявай.

— Нямаше как да знаеш. Но ще се освободя от тези неща веднага.

— Добра идея.

Карла отново облече шлифера върху униформата си и излезе. Забърза по улицата към жилището на семейство Ротман. Къщата им не беше толкова голяма, колкото тази на фон Улрихови, но все пак беше с подходящи размери за градско жилище, а стаите бяха приятни. Сега обаче прозорците бяха заковани с дъски, а на предната врата се четеше нескопосан надпис: „Практиката е закрита“. Навремето Ротманови преуспяваха. Докторът имаше процъфтяваща практика с богати пациенти. Освен това лекуваше и бедни срещу скромно заплащане. Сега му бяха останали само те. Карла се запъти към задния вход, също като пациентите. Веднага разбра, че нещо не е наред. Задната врата беше отворена и щом влезе в кухнята, Карла съгледа захвърлена на плочите китара със счупен гриф. Помещението беше празно, обаче от вътрешността на дома се долавяха шумове. Карла прекоси кухнята и влезе в хола. На приземния етаж имаше две основни помещения — чакалнята и лекарския кабинет Сега чакалнята беше превърната в дневна за семейството, а кабинетът — в работилница на Руди, с пейка, дърводелски инструменти и обикновено с по половин дузина мандолини, цигулки и виолончела в разни фази на поправка. Всички медицински инструменти бяха скрити от погледа в заключени шкафове.

Ала щом влезе, Карла разбра, че вече не е така.

Шкафовете бяха отворени и съдържанието им — разпиляно. Подът беше покрит с натрошени стъкла, всякакви хапове, прахчета и течности. Сред тях Карла забеляза стетоскоп и апарат за мерене на кръвно налягане. Части от други инструменти лежаха наоколо, очевидно захвърлени на пода и после стъпкани.