Зимата на света [bg]

с безизразно лице. Макар да бе привързана към нея и да споделяше болката й, Карла не знаеше как да й помогне.

Звукът от пианото затихна и след малко Карла чу в коридора гласовете на майка си и на някакъв мъж. Реши, че Мод изпраща Кох, затова се ужаси, когато — миг по-късно — майка й влезе в кухнята, следвана от човек в безупречна лейтенантска униформа. — Това е дъщеря ми — бодро рече Мод. — Карла, това е лейтенант Кох, нов ученик. Кох беше двадесетинагодишен хубавец със срамежлив поглед. Носеше русоляви мустаци, с което напомни на Карла на младежките фотографии на нейния баща. Сърцето й запрепуска от страх. Чантата с откраднатото от болницата лежеше на стола до нея. Щеше ли неволно да се издаде пред лейтенанта, както по-рано пред Фрида? — П-п-приятно ми е да се запознаем — едва продума тя. Мод я изгледа любопитно и се изненада от нервността й. Всичко, което искаше от нея, беше да се държи вежливо е новия ученик с надеждата той да продължи с уроците. Не виждаше нищо лошо в това да покани един офицер в кухнята. Нямаше предства, че Карла държи крадени медикаменти в пазарската си чанта.

Кох се поклони официално и отговори:

— За мен е удоволствие.

— А Ада е нашата домашна помощница.

Ада изгледа лейтенанта с неприязън, но той не забеляза — прислугата беше под неговото положение. Отпусна тежестта си на един крак в опит да заеме небрежна поза, но остави тъкмо противоположното впечатление. Държеше се по-младежки от възрастта си. У него имаше нещо невинно, което подсказваше, че е бил мамино синче. При все това той представляваше опасност. Кох промени позата и опря ръце на облегалката на стола с чантата. — Виждам, че сте медицинска сестра — рече той на Карла.

— Да.

Карла се мъчеше да разсъждава спокойно. Имаше ли Кох представа кои са фон Улрихови? Навярно бе прекалено млад да знае какво означава социалдемократ. Партията беше извън закона вече девет години. Може би позорът на семейството беше избледнял със смъртта на Валтер. Във всеки случай, Кох изглежда ги приемаше за уважавана германска фамилия, която е обедняла просто поради загубата на мъжа — положение, в което се оказваха много дами от добър произход.

Нямаше защо той да надзърта в чантата.

Карла се насили да завърже любезен разговор.

— Как напредвате с пианото?

— Смятам, че бележа бърз прогрес! — Кох хвърли поглед към Мод. — Така казва моята учителка. — Показва признаци на музикален талант дори и на този ранен етап — намеси се Мод. Тя винаги говореше така на учениците си, за да ги накара да платят и за втори урок, обаче на Карла й се стори, че днес майка й се държи по-очарователно от обичайното. Тя, разбира се, имаше право да пофлиртува; беше овдовяла преди повече от година. Но не беше мислимо да таи романтично влечение към човек на половината от нейната възраст. — Реших обаче да не казвам на приятелите си, докато не овладея инструмента — додаде Кох. — Тогава ще ги удивя с уменията си. — Няма ли да е забавно? — изчурулика Мод. — Моля, седнете, господин лейтенант, ако можете да отделите няколко минутки.