Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Тя посочи стола с чантата на Мод.
Карла се пресегна да я грабне, но Кох я изпревари.
— Позволете — той надзърна вътре и при вида на зелката рече — Вечерята ви, както виждам.
— Да.
Отговорът на Карла прозвуча като писукане.
Кох седна и остави чантата на пода до краката си, по-далеч от Карла. — Все си въобразявам, че може да съм музикален. Сега съм решил да проверя дали е така.
Кръстоса крака, сетне ги разкръстоса.
Карла се питаше защо Кох така не го свърта. Нямаше от какво да се бои. Хрумна й, че безпокойството му може да е на сексуална основа. Беше сам с три необвързани жени. Какво ли му минаваше през ума? Ада поднесе на лейтенанта чаша кафе. Той извади цигари. Пушеше като гимназист — все едно пробваше как е. Ада му подаде пепелник.
Мод се обади:
— Лейтенант Кох работи в Министерството на войната на улица „Бендлер“.
— Нима!
Там се намираше главната квартира на Генералния щаб. Добре, че Кох планираше да не казва никому за уроците по пиано. Във въпросната сграда се съхраняваха най-големите тайни на германската армия. Дори и самият Кох да не знаеше, някой от колегите му можеше да си спомни, че Валтер фон Улрих е бил противник на нацистите. И това би сложило край на уроците при госпожа фон Улрих.
— Работата там е голяма привилегия — каза Кох.
— Синът ми е в Русия — отвърна Мод. — Ужасно се тревожим за него. — Разбира се, това е естествено за една майка — рече лейтенантът. — Но не унивайте, моля Ви! Последната руска контраофанзива беше решително отблъсната. Глупости. Пропагандната машина не можеше да скрие факта, че русите са спечелили битката за Москва и са оттласнали германската линия на стотина мили.
Кох продължи:
— Сега сме в положение да възобновим нашето настъпление. — Сигурен ли сте? — Мод изглеждаше притеснена. Карла също се тревожеше. И двете се измъчваха от опасения какво би могло да се случи на Ерик.
Кох опита да изобрази усмивка на превъзходство.
— Повярвайте ми, госпожо фон Улрих, сигурен съм. Разбира се, не мога да разкрия пред Вас всичко, което знам. Мога да Ви уверя обаче, че се планира много агресивна нова операция. — Естествено. Сигурна съм, че нашите войски разполагат с всичко необходимо — достатъчно храна и прочие — Мод положи длан върху ръката на Кох. — Все пак се тревожа. Знам, че не би трябвало да казвам това, обаче чувствам, че мога да Ви се доверя, господин лейтенант.
— Разбира се.
— Нямам вести от сина си вече месеци. Не знам жив ли е, или е загинал.
Кох бръкна в джоба си и извади молив и тефтерче.
— Мога да направя тази проверка за Вас.
— Можете ли? — невинно запита Мод.
Карла си каза, че може би това е причината майка й да флиртува. — О, да. Аз съм в Генералния щаб, както знаете, макар и ролята ми да е дребна — отвърна Кох и се помъчи да си придаде скромен вид. — Мога да проверя за…
— Ерик.
— Ерик фон Улрих.
— Би било прекрасно. Той е санитар. Следваше медицина, но бързаше да воюва за фюрера. Това беше истина. Ерик беше убеден нацист, въпреки че последните му няколко писма до дома вече имаха по-потиснат тон.
Кох си записа името.
— Вие сте чудесен човек, лейтенант Кох — рече Мод.
— Няма да представлява трудност.
— Толкова се радвам, че ще контраатакуваме на източния фронт. Обаче Вие не бива да ми казвате кога ще започне нападението. А аз отчаяно искам да знам. Мод хвърляше въдицата за сведения. Карла не можеше да си представи защо. Мод нямаше полза от такава информация. Кох сниши глас, като че под отворения кухненски прозорец дебнеше шпионин. — Съвсем скоро — рече той и огледа трите жени. Карла виждаше, че той се опива от вниманието им. Може би за него не беше обичайно дамите да следят всяка негова дума. — Операция „Синьо“ ще започне съвсем скоро.
Мод го изгледа с блеснали очи.
— Операция „Синьо“ — колко вълнуващо е само! — възкликна тя с такъв тон, какъвто една дама би използвала, ако кавалерът й предложи да я отведе в парижкия „Риц“ за седмица. — На двадесет и осми юни — прошепна лейтенантът.