Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Всинки лекари би трябвало да са на обяд.
Беше твърде късно да се връща. Помъчи се да си придаде уверен вид — тъкмо обратното на истинските й чувства — вирна глава и забута количката през отделението.
Доктор Ернст вдигна очи към нея и се усмихна.
Бертолд Ернст беше мечтата на медицинските сестри. Надарен хирург с топло отношение към пациентите, той беше снажен, хубав — и неженен. Имал беше авантюри с повечето от хубавите сестри и беше преспал с доста от тях, ако можеше да се вярва на болничните клюки.
Карла му кимна и забързано го подмина.
Излезе от отделението и рязко свърна в гардеробната на сестрите. Шлиферът й висеше на закачалка. Под него имаше плетена пазарска чанта, а в чантата — старо копринено шалче, една зелка и кутия дамски превръзки в кафява книжна кесия. Карла извади всичко и бързо прехвърли нещата от количката в чантата. Покри ги с шалчето със сини и златни геометрични шарки, купено от майка й навярно през двадесетте години. После сложи отгоре зелката и превръзките, окачи чантата и я покри с палтото си. „Размина ми се“, рече си Карла. Осъзна, че леко трепери. Пое дълбоко дъх, овладя се, отвори вратата — и видя застаналия пред нея доктор Ернст. Дали я беше проследил? Щеше ли да я обвини в кражба? Не се държеше враждебно; всъщност изглеждаше приветлив. Може би й се беше разминало все пак. — Добър ден, докторе — каза тя. — Мога ли да Ви помогна с нещо?
Той се усмихна.
— Как сте, сестро? Всичко ли върви добре?
— Според мен отлично. — Чувството за вина я накара да добави угоднически — Обаче Вие, докторе, сте онзи, който трябва да каже дали работите вървят добре. — О, аз нямам оплаквания — отговори той високомерно. „Какво има тогава?“ — помисли Карла. „Да не би той да си играе с мен, садистично да протака, преди да ме обвини?“ Тя не каза нищо и остана да чака, мъчейки се да не трепери от тревога.
Ернст сведе поглед към количката.
— Защо вкарахте количката в гардеробната.
— Исках да взема нещо — отвърна тя, импровизирайки отчаяно. — Нещо от шлифера си. Опита да потисне уплашеното потреперване на гласа си.
— Носна кърпичка, от джоба.
„Престани да бръщолевиш“, каза си тя. „Той е лекар, а не агент на Гестапо.“ Но въпреки това Ернст я плашеше. Той видимо се забавляваше, сякаш смущението на Карла беше приятно.
— А количката?
— Връщам я на място.
— Порядъкът е важно нещо. Вие сте много добра сестра, госпожице фон Улрих… или сте госпожа?
— Госпожица.
— Трябва повечко да си поговорим.
Усмивката му подсказа на Карла, че не става дума за откраднатите материали. Доктор Ернст щеше да я покани да излязат заедно. Ако се съгласеше, десетки сестри щяха да й завидят. Но тя не се интересуваше от доктора. Може би защото беше обичала друг един дързък донжуан, Вернер Франк, а той се бе оказал егоцентричен страхливец. Предполагаше, че и Бертолд Ернст е такъв. Ала Карла не искаше да поема риска да го раздразни, затова просто се усмихна и не отговори.
— Харесвате ли Вагнер? — попита Ернст.
Карла виждаше накъде бие и отговори:
— Нямам време за музика. Грижа се за възрастната си майка. Всъщност Мод беше на петдесет и една и се радваше на крепко здраве. — Имам два билета за рецитал утре вечер. Ще изпълняват Зигфрид идилия. — Камерно произведение! — възкликна Карла. — Необичайно.
Повечето от вагнеровите творби бяха мащабни.
— Виждам, че разбирате от музика — явно доволен рече Ернст. На Карла й се прищя да беше премълчала. Думите й само го бяха окуражили. — Аз съм от музикално семейство. Майка ми дава уроци по пиано. — Значи трябва да дойдете. Убеден съм, че някой друг може да се погрижи за майка Ви за една вечер. — Наистина не е възможно. Но Ви благодаря много за поканата. Карла забеляза гняв в очите на доктора — той не беше навикнал да му отказват. Тя се обърна и отново забута количката. — Може би някой друг път? — провикна се доктор Ернст след нея.