Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 249 250 251 252 253 254 255 256 257 ... 384
Перейти на страницу:

Всинки лекари би трябвало да са на обяд.

Беше твърде късно да се връща. Помъчи се да си придаде уверен вид — тъкмо обратното на истинските й чувства — вирна глава и забута количката през отделението.

Доктор Ернст вдигна очи към нея и се усмихна.

Бертолд Ернст беше мечтата на медицинските сестри. Надарен хирург с топло отношение към пациентите, той беше снажен, хубав — и неженен. Имал беше авантюри с повечето от хубавите сестри и беше преспал с доста от тях, ако можеше да се вярва на болничните клюки.

Карла му кимна и забързано го подмина.

Излезе от отделението и рязко свърна в гардеробната на сестрите. Шлиферът й висеше на закачалка. Под него имаше плетена пазарска чанта, а в чантата — старо копринено шалче, една зелка и кутия дамски превръзки в кафява книжна кесия. Карла извади всичко и бързо прехвърли нещата от количката в чантата. Покри ги с шалчето със сини и златни геометрични шарки, купено от майка й навярно през двадесетте години. После сложи отгоре зелката и превръзките, окачи чантата и я покри с палтото си. „Размина ми се“, рече си Карла. Осъзна, че леко трепери. Пое дълбоко дъх, овладя се, отвори вратата — и видя застаналия пред нея доктор Ернст. Дали я беше проследил? Щеше ли да я обвини в кражба? Не се държеше враждебно; всъщност изглеждаше приветлив. Може би й се беше разминало все пак. — Добър ден, докторе — каза тя. — Мога ли да Ви помогна с нещо?

Той се усмихна.

— Как сте, сестро? Всичко ли върви добре?

— Според мен отлично. — Чувството за вина я накара да добави угоднически — Обаче Вие, докторе, сте онзи, който трябва да каже дали работите вървят добре. — О, аз нямам оплаквания — отговори той високомерно. „Какво има тогава?“ — помисли Карла. „Да не би той да си играе с мен, садистично да протака, преди да ме обвини?“ Тя не каза нищо и остана да чака, мъчейки се да не трепери от тревога.

Ернст сведе поглед към количката.

— Защо вкарахте количката в гардеробната.

— Исках да взема нещо — отвърна тя, импровизирайки отчаяно. — Нещо от шлифера си. Опита да потисне уплашеното потреперване на гласа си.

— Носна кърпичка, от джоба.

„Престани да бръщолевиш“, каза си тя. „Той е лекар, а не агент на Гестапо.“ Но въпреки това Ернст я плашеше. Той видимо се забавляваше, сякаш смущението на Карла беше приятно.

— А количката?

— Връщам я на място.

— Порядъкът е важно нещо. Вие сте много добра сестра, госпожице фон Улрих… или сте госпожа?

— Госпожица.

— Трябва повечко да си поговорим.

Усмивката му подсказа на Карла, че не става дума за откраднатите материали. Доктор Ернст щеше да я покани да излязат заедно. Ако се съгласеше, десетки сестри щяха да й завидят. Но тя не се интересуваше от доктора. Може би защото беше обичала друг един дързък донжуан, Вернер Франк, а той се бе оказал егоцентричен страхливец. Предполагаше, че и Бертолд Ернст е такъв. Ала Карла не искаше да поема риска да го раздразни, затова просто се усмихна и не отговори.

— Харесвате ли Вагнер? — попита Ернст.

Карла виждаше накъде бие и отговори:

— Нямам време за музика. Грижа се за възрастната си майка. Всъщност Мод беше на петдесет и една и се радваше на крепко здраве. — Имам два билета за рецитал утре вечер. Ще изпълняват Зигфрид идилия. — Камерно произведение! — възкликна Карла. — Необичайно.

Повечето от вагнеровите творби бяха мащабни.

— Виждам, че разбирате от музика — явно доволен рече Ернст. На Карла й се прищя да беше премълчала. Думите й само го бяха окуражили. — Аз съм от музикално семейство. Майка ми дава уроци по пиано. — Значи трябва да дойдете. Убеден съм, че някой друг може да се погрижи за майка Ви за една вечер. — Наистина не е възможно. Но Ви благодаря много за поканата. Карла забеляза гняв в очите на доктора — той не беше навикнал да му отказват. Тя се обърна и отново забута количката. — Може би някой друг път? — провикна се доктор Ернст след нея.

1 ... 249 250 251 252 253 254 255 256 257 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)