Зимата на света [bg]

Такъв плакат беше залепен на трамвайната спирка и сгря сърцето на Карла. — Кой е разлепил тези плакати? — поинтересува се тя.

Фрида сви рамене.

— Който и да е, проявява смелост. Ако го заловят, ще го убият — продължи Карла. После си припомни какво има в чантата й. Хванеха ли я, също щяха да я убият.

Фрида рече само:

— Сигурно.

Сега пък тя изглеждаше малко нервна. Можеше ли да е сред хората, които бяха разлепили плакатите? Вероятно не. Може би приятелят й Хайнрих беше. Той беше от онези ревностни морализатори, които биха сторили нещо такова.

— Как е Хайнрих? — попита Карла.

— Иска да се ожени.

— А ти не искаш ли?

Фрида сниши глас:

— Не искам да имам деца.

Това беше подривна забележка — от младите жени се очакваше с радост да раждат деца за фюрера. Фрида кимна по посока на плаката.

— Не бих желала да родя дете в този рай.

— Май и аз не бих искала — отвърна Карла. Може би затова отклони предложението на доктор Ернст. Трамваят дойде и те се качиха. Карла небрежно взе чантата в скута си, като че в нея нямаше нищо по-потайно от една зелка. Огледа останалите пътници и остана облекчена, когато не видя униформи. — Ела с мен у дома — каза Фрида. — Да си направим джазова вечер. Можем да пуснем плочите на Вернер. — С удоволствие бих дошла, обаче не мога. Трябва да посетя едни хора. Помниш ли семейство Ротман? Фрида притеснено се озърна. Ротман можеше да е еврейска фамилия, а можеше и да не е. Но никой от пасажерите не беше достатъчно близо, та да ги чуе.

— Разбира се — Ротман беше нашият лекар.

— Предполага се, че вече не практикува. Ева Ротман замина за Лондон преди войната и се омъжи за един войник, шотландец. Но родителите, разбира се, не могат да напуснат Германия. Синът им, Руди, беше лютиер, при това много надарен, обаче загуби работата си и сега поправя инструменти и акордира пиана. Руди посещаваше дома на фон Улрихови четири пъти годишно и акордираше рояла Стейнуей. — Както и да е, казах им, че ще намина да ги видя тази вечер. — Оо — проточи Фрида като човек, който току-що е схванал нещо.

— Какво „оо“? — попита Карла.

— Сега разбирам защо стискаш торбата, все едно в нея е Свещеният Граал.

Карла беше потресена. Фрида узна нейната тайна!

— Как разбра?

— Ти каза „предполага се, че не практикува“. Значи практикува. Карла осъзна, че е издала доктор Ротман. Трябваше да каже, че не му се позволява да работи. За щастие, беше го издала само пред Фрида. — Какво да прави? — рече Карла. — Идват на вратата му и го молят да им помогне. Той не може да отпраща болните! Не че печели нещо от това — всичките му пациенти са евреи или други бедни хора, които му се отплащат с по няколко картофа или едно яйце. — Не е нужно да го защитаваш пред мен — отговори Фрида. — Мисля, че той е смел човек. А ти си герой, понеже крадеш материали от болницата и му ги даваш. За пръв път ли ти е?