Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Инспектор Маке.
Всички мъже в бара се извърнаха към Маке да видят как ще отговори.
Той кимна предпазливо.
— Как сте, млади ми Вернер?
— Много добре, господине, благодаря.
Маке остана доволен, но и изненадан, от почтителния тон. Помнеше Вернер като надут малък фукльо, който не зачита властта. — Току-що се връщам от посещение на източния фронт заедно с генерал Дорн — додаде Вернер. Маке усети как полицаите се заслушват внимателно в разговора. Човек, който е бил на източния фронт, заслужаваше уважение. Маке не можеше да не се почувства доволен, задето е впечатлил всички с контактите си в подобни висши среди.
Вернер предложи на Маке цигара и онзи си взе.
— Една бира — поръча младежът на Фриц и отново се обърна към инспектора. — Мога ли да Ви почерпя с питие, господин инспектор?
— От същото, благодаря.
Фриц наточи две халби. Вернер вдигна своята в наздравица и каза на Маке:
— Искам да Ви благодаря.
Още една изненада.
— За какво?
Всички приятели на инспектора слухтяха неотклонно. — Преди година хубаво ме нахокахте — обясни Вернер.
— Тогава не ми се видяхте толкова признателен.
— За което се извинявам. Но помислих много добре върху казалото от Вас и в крайна сметка осъзнах, че сте прав. Бях допуснал личните чувства да замъглят преценката ми. Вие ме насочихте правилно. Никога няма да забравя това. Маке беше трогнат. Вернер не му беше харесал и той му говори остро, ала младежът беше взел думите му присърце и се беше променил. Маке се сгря от осъзнаването, че е променил така живота вота му.
Вернер продължи:
— Всъщност, онзи ден си мислех за Вас. Генерал Дорн говореше за залавянето на шпиони и питаше можем ли да ги проследим по техните радиосигнали. Боя се, че не можах да му кажа много по въпроса. — Трябваше да ме попитате — отговори Маке. — Това е моята специалност.
— Наистина ли?
— Елате да седнете.
Двамата отнесоха питиетата си на една мърлява маса.
— Хората тук са полицейски служители — поясни Маке. — Обаче човек не бива да обсъжда публично подобни въпроси. — Разбира се — сниши глас Вернер. — Но аз знам, че мога да Ви се доверя. Видите ли, някои от полевите командири споделиха с генерал Дорн убеждението си, че противникът често е предварително осведомен за намеренията ни.
— А! И аз от това се боях.
— Какво мога да кажа на генерала за проследяването на радиосигналите? — Правилният термин е гониометрия — Маке си събра мислите. Падаше му сгоден случай да впечатли един влиятелен генерал, макар и непряко. Трябваше да се изразява ясно и да подчертае значението на своята работа, без при това да преувеличава нейния успех. Представяше си как генерал Дорн прошепва на фюрера „Имаме един много добър човек в Гестапо, Маке се казва, засега е само инспектор, но най-впечатляващото е, че…“ — Разполагаме с инструмент, който ни показва посоката, от която се излъчва сигналът — подзе той. — Ако вземем три показания от отдалечени една от друга точки, можем да начертаем на картата три линии. В точката на тяхното пресичане се намира и радиопредавателят.
— Та това е фантастично!
Маке предупредително вдигна ръка.
— На теория. На практика е по-трудно. Пианистът — така наричаме радиооператора — обикновено не остава на мястото си достатъчно дълго, та да можем да го намерим. Внимателният пианист никога не излъчва два пъти от едно и също място. А нашият инструмент се помещава в кола с подозрителна антена на покрива и могат да ни видят, че идваме.
— Но Вие сте отбелязали известен успех.
— О, да. Но може би Вие би трябвало да излезете някоя вечер с нас с колата. Така ще можете сам да видите целия процес и да дете на генерал Дорн сведения от първа ръка.
— Добра идея — отговори Вернер.