Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Отдъхнах си — отговори Пешков. Зоя се засмя и показа белите си зъби.
— А вместо това, Вие можете да ми кажете още колко време ще воюваме. Володя поклати глава в престорено отчаяние. Защо трябваше тя винаги да влиза в спорове с баща му? Ако не беше млада и красива, Григорий отдавна да е наредил да я арестуват. — Нацистите са бити, обаче не искат да го признаят — заяви той. — Цяла Москва се пита какво ще се случи това лято. Вие двамата може би знаете — каза Зоя.
Володя отговори:
— Ако знаех, със сигурност нямаше да го кажа на приятелката си, колкото и да съм луд по нея. „Покрай другото, можеха и да я разстрелят за това“, помисли той, но не го изрече. Пирожките пристигнаха и тримата започнаха да се хранят Както винаги, Зоя беше изгладняла. Володя обичаше да гледа с какво наслаждение тя се нахвърля на храната. Но пирожките не му харесаха особено. — Тези картофи подозрително напомнят по вкус на ряпа.
Баща му го изгледа неодобрително.
— Не че се оплаквам — побърза да добави Володя.
Когато привършиха, Зоя отиде до тоалетната. Щом се отдалечи достатъчно, Володя съобщи: — Смятаме, че германската лятна офанзива ще започне съвсем скоро.
— Съгласен съм.
— Подготвени ли сме?
— Разбира се — заяви Григорий, но изглеждаше притеснен. — Ще нападнат в южно направление. Искат кавказкия нефт.
Григорий поклати глава.
— Не. Ще се върнат към Москва. Само тя има значение. — Сталинград е не по-малко символичен. Носи името на нашия вожд. — Разкарай се е тия символи. Вземат ли Москва, войната свършва. Ако не я завладеят, значи не са победили, каквото и друго да спечелят. — Просто правиш предположения — раздразнено отвърна Володя.
— Ти също.
— Напротив, аз разполагам с доказателства — Володя се огледа, но наблизо нямаше никого. — Кодовото име на офанзивата е „Синьо“. Ще започне на двадесет и осми юни. — Това беше узнал от берлинската шпионска мрежа на Вернер Франк. — Освен това открихме някои откъслечни подробности в чантата на един германски офицер, който се разби с разузнавателен самолет недалеч от Харков. — Офицерите от разузнаването не разнасят със себе си бойните планове — възрази Григорий. — Другарят Сталин е на мнение, че това е измама, а аз съм съгласен е него. Германците искат ние да отслабим центъра си, като пратим войски на юг, за да се справим с нещо, което ще се окаже само отклоняване на вниманието. „Ето това е проблемът с разузнаването“, ядно си рече Володя. „И да разполагаш със сведения, дебелоглавите старци вярват само в това, което искат.“ Той видя, че Зоя се връща. Всички следяха преминаването й с погледи. — Какво ще те убеди? — попита Володя баща си, преди Зоя да се присъедини към тях.
— Още доказателства.
— Например?
Григорий се позамисли; прие въпроса сериозно.
— Донеси ми плана на бойните действия.
Володя въздъхна. Вернер Франк още не бе успял да се добере до документа.
— Ако го взема, Сталин ще размисли ли?
— Ако го вземеш, аз ще го помоля.
— Дадено.
Володя прибързваше. Нямаше представа как ще го постигне. Вернер, Хайнрих, Лили и останалите бездруго поемаха ужасен Риск. Въпреки това Володя трябваше да ги притисне още повече. Зоя се върна до масата и Григорий стана. Тримата отиваха на Различни места, затова си взеха довиждане още сега.
— Ще се видим довечера — каза Зоя на Володя.
— Ще дойда в седем — отговори той и я целуна.
— Вземи си четката за зъби.
Володя се отдалечи като един щастлив човек.
IV
Всяко момиче разбира кога най-добрата му приятелка крие някаква тайна. Може да не знае каква е тайната, обаче знае, че има — прилича на предмет, неразпознаваем под дебел слой прах. От предпазливите и нееднозначни отговори на прости въпроси осъзнава, че приятелката й се среща с човек, с когото не би трябвало; само не знае името, макар да може да отгатне, че забранената любов е с женен мъж или пък с тъмнокож чужденец, или с жена. Възхищава се на някое колие и от сдържаната реакция на приятелката разбира, че колието предизвиква срамни асоциации, въпреки че може да минат години, преди да открие, че е било откраднато от кутията за бижута на някоя сенилна баба.