![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Не се отделяй от мен! — нареди той на Тас.
Кендерът послушно увисна на ръкава му.
Палин започна да рецитира заклинанието.
— „Твойто време си е твое…“
Опита се да обърне покритото със скъпоценни камъни лице на медальона нагоре. Нещо не беше точно както трябва. Изглежда в механизма имаше някаква засечка. Палин натисна малко по-силно от обичайното и предната плочка се плъзна.
— „Макар да си го изоставил…“
Магьосникът я придвижи отдясно наляво. Почувства как нещо остърга, но плочката все пак се измести.
— „Въртящи се безспир…“
Сега се очакваше, че задната пластина трябва да падне и да оформи две съединени помежду си сфери. За негово изумление обаче задната пластина просто се откачи и изтрака на пода.
— Опа — рече Тас и се загледа как сферичната пластина се върти като полудяла около себе си на пода. — Нарочно ли го направи?
— Не! — възкликна Палин. В ръцете си държеше другата половина на пластината и се взираше ужасено към онази на пода.
— Ето, аз ще я поправя! — Тас услужливо вдигна счупената част.
— Дай ми я! — отне му я магьосникът. Той се втренчи безпомощно в пластината и опита да я напасне в необходимото положение. Лостчетата не влизаха. Усети как го връхлита замъгляващото усещане за страх. Произнесе последния стих още веднъж, почти панически: — „Въртящи се безспир!“ — Разтърси цялото устройство и изкрещя гневно и заповедно: — Работи! Работи, проклето да си!
Веригата изпадна и се изплъзна през опитващите да я задържат пръсти, за да остане на земята като проблясваща сребърна змия. Основният лост все така не успяваше да влезе обратно в сферата. Скъпоценните камъни намигаха и искряха в слънчевите лъчи. След което стаята потъна в мрак, а светлината от скъпоценностите изчезна. Драконовите криле бяха погълнали слънцето.
Палин Маджере стоеше в Цитаделата на светлината и държеше в осакатените си ръце останките от Устройството за Пътуване във времето.
„Мъртвите! — бе казала Златна Луна. — Мъртвите ни пресушават, те крадат силата и магията ни!“
Отново видя баща си и реката от души, която протичаше край него. Сън. Не, не сън, а самата реалност. Златна Луна бе опитала да ги предупреди.
— Ето какво не е наред с магията! Ето защо заклинанията ми не се получават. Те изсмукват магическите ми сили. Те са навсякъде край нас. Докосват ме с ръце и устни…
Усещаше ги съвсем ясно. Докосването им бе като паяжина, която полепва по кожата ти. Или като крила на насекоми, както му се бе сторило в дома на Лорана. Поне вече бе наясно. Загубата на магията. Не той бе изгубил магията си. Мъртвите я изсмукваха от него.
— Е — каза Тас. — Сега поне драконесата няма да получи артефакта.
— Не — съгласи се тихо Палин. — Ще получи нас.
И макар да не ги виждаше, можеше да усети присъствието на мъртвите навсякъде около себе си, които се хранеха.
32
Екзекуцията
Свещта, която отброяваше часовете до екзекуцията, гореше до леглото на Силван. Младежът лежеше по корем и наблюдаваше как часовете отлитат заедно с топящия се восък. Отбелязаните върху свещта линии изчезваха, додето остана една-единствена. Свещта беше изработена така, че да гори дванайсет часа. Силваношей я запали в полунощ и ето че пламъкът бе погълнал единайсет от тях. Беше почти пладне — времето, отредено за екзекуцията на Мина.
Дъхът му накара пламъчето на свещта да изгасне. Той се изправи и облече най-хубавите си дрехи, одеждите, които бе взел със себе си, за да може да се завърне в Силваност като победител. Перленосивият жакет беше поръбен със сребърна нишка. Прилепналите по тялото панталони и ботушите също бяха сиви. Ръкавите и яката бяха обшити с бяла дантела.
— Ваше величество? — повика някой отвън. — Аз съм, Кайрин. Може ли да вляза?
— Ако искаш — отговори Силван. — Но само ти.
— Идвах преди малко — каза братовчед му, след като влезе в палатката. — Но не ми отговори. Сигурно още си спял.
— Не успях да мигна — отвърна студено кралят, докато нагласяше яката си.
Кайрин замълча смутено.
— Закуси ли вече? — попита той.
Силван му хвърли поглед, който би повалил всеки друг на негово място. Дори не си направи труда да отговори.
— Братовчеде, зная как се чувстваш — каза Кайрин. — Замисленото от тях е чудовищно. Наистина чудовищно. Спорих с чичо си и останалите, докато не прегракнах, но нищо от онова, което казах, не успя да промени решението им. Глокъс подхранва страховете им неуморно. Преизпълнени са с ужас.