Лебедова песен [bg]

Една разхлабена дъска на верандата изпука от другата страна на затворената врата на бараката.

Ръсти вдигна поглед. Очакваше Глори, Арън или Джош да влязат… но как беше възможно? Те излязоха само преди няколко минути.

Вратата не се отвори.

Още една дъска изпука и простена.

— Джош? — провикна се фокусникът.

Не последва отговор.

Но той знаеше, че има някой отвън. Прекалено добре познаваше звука, който издаваха хлабавите дъски, когато някой стъпеше върху тях, а и вече се беше зарекъл да намери чук и пирони, когато си възвърнеше силите, и да закове тези копелета, преди да го побъркат.

— Има ли някой? — провикна се отново Ръсти. Може би идваха, за да откраднат малкото вещи на Глори: иглите, дрехите и мебелите ѝ. Може би дори ръчната печатарска машина, която беше оставена в ъгъла на стаята. — Имам пистолет! — излъга той и стана на крака.

Не се чу никакво раздвижване от другата страна на вратата.

Ръсти отиде до нея на нестабилните си крака. Вратата беше отключена.

Посегна към резето ѝ и усети ужасен и разяждащ студ от другата ѝ страна. Мръсен студ. Опита се да сложи резето.

— Ръсти — изграчи Суон.

Цялата врата изведнъж полетя навътре, като се откъсна от дървените си панти и го уцели право в раненото рамо. Фокусникът залитна назад до средата на стаята, където падна на пода, и изрева от болка. Една фигура застана на прага на бараката и първата му мисъл беше да скочи на крака и да защити Суон. Едва застана на колене, преди агонията на отворилата се рана на рамото му да го накара да забие глава в пода.

Мъжът влезе вътре и затропа с калните си туристически обувки. Той огледа цялата стая, видя ранения тип, който лежеше в уголемяващата се локва кръв, и слабото момиче, което се гърчеше и трепереше, и очевидно беше на крачка от смъртта. Ето я и нея, ей там в ъгъла.

Печатарската машина.

„Тя не е нещо хубаво — помисли си той, когато мухите му донесоха образи и гласове от целия Мерис Рест. — Не, изобщо не е хубаво нещо!“ Винаги се започваше от печатарска машина, после се появяваше вестник и хората веднага придобиваха мнение, замисляха се, почваха да искат да правят разни неща и тогава…

И тогава, помисли си той, отново се озоваваха в ситуацията, която беше довела света дотук. „О, не, това не беше никак хубаво нещо!“ Трябваше да ги спаси, не биваше да им позволява да правят една и съща грешка два пъти. Налагаше се да ги спаси от самите тях. Затова реши да унищожи печатарската машина, преди нещо да е било напечатано на нея. Това нещо беше опасно като бомба, а те дори не го осъзнаваха! Онзи кон също беше опасен, защото караше хората да се замислят за пътуване, колела, коли… а това водеше точно до замърсяване на въздуха и катастрофи, нали така? Трябваше да му благодарят, че подпали хамбара, защото само след малко щяха да похапнат печено конско.

Радваше се, че дойде в Мерис Рест. А и пристигна точно навреме.