Каменният кръг [bg]

Джейми изсумтя гърлено. По законите на Шотландия двама души наистина можеха да се оженят законно, като стиснат ръце пред свидетели — вричане — и да се обявят за съпруг и съпруга.

— Аха — рече той. — Ама не сте лягали още заедно и затова свидетелството не е достатъчно в очите на Църквата. — Погледна към люка на кърмата, през който се виждаше как скалите потъват в накъсаната мъгла, после кимна решително.

— Ще спрем в Луис за последни провизии. Марсали ще слезе там; ще изпратя двама моряци да я заведат при майка ѝ.

— Няма да правя нищо такова! — изпищя тя. Изправи гръб и се втренчи във втория си баща. — Тръгвам с Фъргъс!

— О, не, няма, мойто момиче! — сопна се Джейми. — Не те ли е грижа за майка ти?! Да избягаш така, без да кажеш и дума, и да я оставиш да се тревожи…

— Изпратих ѝ писмо от Инвърнес, казах, че съм се омъжила за Фъргъс и ще отплавам с теб.

— За бога! Тя ще си помисли, че съм знаел за това! — Той изглеждаше поразен.

— Ние… аз… наистина поисках от лейди Лери ръката на дъщеря ѝ, милорд — каза Фъргъс. — Миналия месец, когато дойдох в Лалиброх.

— Аха. Е, няма нужда да ми казваш какво ти е отговорила — отговори сухо Джейми, като видя как бузите му пламнаха. — Доколкото разбирам, отговорът е бил отрицателен.

— Каза му, че е копеле! — избухна възмутено Марсали. — И престъпник, и… и…

— Той е и копеле, и престъпник — изтъкна Джейми. — И сакат, без имот, както майка ти със сигурност е забелязала.

— Не ме е грижа! — Марсали стисна ръката на Фъргъс и го погледна с яростна обич. — Аз го искам.

Смаян, Джейми потърка с пръст устните си. После пое дълбоко дъх и поднови атаката.

— И така да е, твърде малка си за женене.

— На петнайсет съм; достатъчно голяма съм!

— Да, а той е на трийсет! — сопна се Джейми. Поклати глава. — Не, момиче, съжалявам, не мога да ти позволя. Ако не за друго, пътуването е твърде опасно…

— Но си взел нея! — Марсали вирна презрително брадичка към мен.

— Не забърквай Клеър — рече спокойно Джейми. — Тя не ти влиза в работата…

— О, така ли? Остави майка ми заради тая английска курва и я направи за посмешище в цялата околия, и не било моя грижа, тъй ли? — Марсали скочи и тропна с крак. — И имаш наглостта да ми казваш аз какво да правя?

— Имам — каза Джейми, като овладяваше гнева си с известни усилия. — Личните ми работи не са твоя грижа…

— А моите са твоя!

Фъргъс, притеснен, също стана и се опита да успокои момичето.

— Марсали, ма шери, не бива да говориш така на милорд. Той само…

— Ще му говоря както си искам!

— Не, няма! — Изненадана от твърдостта в гласа му, тя примигна. Само един-два инча по-висок от жена си, французинът притежаваше някакъв авторитет, който го караше да изглежда по-едър.

— Няма — повтори той по-меко. — Седни, ма петит. — Той я притисна да седне на койката и застана пред нея.

— Милорд беше за мен повече от баща — каза той нежно на момичето. — Дължа му хилядократно живота си. Освен това ти е втори баща. Каквото и да мисли майка ти за него, той хранеше и нея, и теб, и сестрите ти. Дължиш му поне уважение.