Каменният кръг [bg]

„Артемида“ беше чист кораб, като за кораб, но когато натъпчеш трийсет и двама мъже — и две жени — в пространство, дълго осемдесет фута и широко двайсет и пет, заедно с пет тона щавени кожи, двайсет и две бъчви сяра и достатъчно медни и калаени платна, за да обковеш цялата „Кралица Мери“, хигиената неизбежно се влошава.

До втория ден вече бях видяла плъх — плъхче, както отбеляза Фъргъс, но все пак плъх — в трюма, където отидох да си взема големия медицински сандък, прибран там погрешка при товаренето. Нощем в каютата ми се чуваше тихо шумолене, което, при запалването на фенера, се оказваше, че е предизвикано от средно големи хлебарки, които хукваха френетично да търсят укритие в сенките.

Двата малки нужника от двете страни на кораба близо до носа представляваха просто по две дъски — със стратегически отвор между тях, — щръкнали на осем фута над вълните, така че понякога можеше да те лисне студена морска вода в най-неподходящия момент. Предполагам, че това, както и диетата от осолено свинско и сухари най-вероятно причини епидемия от запек сред моряците.

Господин Уорън, боцманът, гордо ме информира, че палубите се почистват всяка сутрин, месингът се полира и всичко се въвеждало в корабен ред, което ми се струваше желателно, защото все пак бяхме на кораб. Все пак цялото търкане на света не можеше да скрие факта, че трийсет и четири същества съжителстват в тясно пространство и само едно от тях е къпано.

При дадените обстоятелства бях повече от изумена, когато отворих вратата на камбуза на втората сутрин в търсене на гореща вода.

Очаквах същите мрачни и мръсни условия като в каютите и трюмовете и бях смаяна от блясъка на слънчевата светлина по увесените от тавана медни съдове, така излъскани, че металните им дъна сияеха в розово. Примигнах замаяна, докато очите ми свикнат, и видях, че по стените на камбуза има рафтове и шкафове, конструирани така, че да не се изсипват при силно вълнение.

Сини и зелени стъклени буркани с подправки, всяка в платнено калъфче, за да не се счупи, сияеха меко на лавицата над тенджерите. Всякакви ножове лъщяха в стройни редици, в количество, достатъчно да бъде транжиран цял кит, ако се наложи. На една укрепена двойна лавица имаше чаши и плитки чинии, в които бяха сложени прясно отрязани репи, за да покълнат. Огромен котел къкреше тихо на печката и от него се разнасяше ароматна пара. И насред целия този безукорен разкош стоеше готвачът и ме наблюдаваше злобно.

— Вън.

— Добро утро — казах възможно най-сърдечно. — Аз съм Клеър Фрейзър.

— Вън — повтори той със същия непреклонен тон.

— Аз съм госпожа Фрейзър, жената на надзорника на товара и корабен лекар на това пътуване — добавих, като също се втренчих в него. — Трябват ми шест галона вряла вода, когато ви е удобно, за чистене на нужника.