![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Марсали прехапа устна, очите ѝ светеха. Накрая сведе смутено глава пред Джейми.
— Съжалявам — прошепна тя и напрежението в каютата отслабна малко.
— Няма нищо, момиче — каза намусено Джейми. Погледна я и въздъхна. — Но все пак трябва да те изпратим при майка ти.
— Няма да ида. — Тя вече беше по-спокойна, но брадичката ѝ остана вирната. Погледна Фъргъс, после Джейми. — Той каза, че не сме лягали заедно, но легнахме. Или поне аз така ще кажа. Ако ме изпратиш у дома, ще кажа на всички, че го е направил; така че… или ще съм омъжена, или опозорена. — Говореше овладяно и решително. Джейми затвори очи.
— Господи, опази ме от тези жени — рече той през зъби. Отвори очи и се втренчи в нея. — Добре! Женени сте. Но ще го направите като хората, пред свещеник. Ще намерим такъв в Индиите, когато стигнем. И докато не бъдете благословени, Фъргъс няма да те докосва. Ясно ли е? — Обърна яростния си поглед към тях.
— Да, милорд — каза Фъргъс, засиял от радост. — Merci beaucoup! — Марсали присви очи към Джейми, но като видя, че няма да отстъпи, сведе глава унило и ме погледна крадешком.
— Да, татко — рече тя.
Стореното от Фъргъс поне успя да разсее временно Джейми от движението на кораба, но този ефект не продължи дълго. Той въпреки това се държеше, позеленяваше от време на време, но отказваше да слезе от палубата, докато брегът на Шотландия още се виждаше.
— Може да не го видя отново — каза ми мрачно, когато се опитах да го убедя да слезе долу и да легне. Наведе се тежко над перилата, над които току-що бе повръщал, и се вгледа с копнеж в неприветливия гол бряг зад нас.
— Не, ще го видиш — казах аз убедено. — Ще се върнеш. Не знам кога, но ще се върнеш.
Той се обърна объркан към мен. После на лицето му се появи призрак на усмивка.
— Видяла си гроба ми — каза тихо. — Нали?
Поколебах се, но той не изглеждаше разстроен, затова кимнах.
— Няма нищо — рече той. Затвори очи и пое дълбоко дъх. — Не… не ми казвай кога обаче, ако нямаш нищо против.
— Не мога. Нямаше дати на него. Само името ти — и моето.
— Твоето? — Отвори рязко очи.
Пак кимнах, усещах гърлото си свито при спомена за онази гранитна плоча. Наричаха я „брачен камък“, две четвъртинки на кръг, които си пасваха в полукръг. И, разбира се, аз бях видяла само едната половина.
— Беше изписано цялото ти име. Така разбрах, че си ти. А отдолу: „Обичан съпруг на Клеър.“ Тогава не разбирах как… но сега, разбира се, вече знам.
Той кимна бавно.
— Да, ясно. Е, тогава, щом ще съм в Шотландия и още ще съм женен за теб… може би няма значение „кога“. — Усмихна ми се леко и добави: — Това значи, че ще намерим и Младия Иън жив и здрав, защото, сасенак, аз няма да се върна в Шотландия без него.
— Ще го намерим — казах с увереност, която не изпитвах съвсем. Сложих ръка на рамото му и застанах до него, за да гледам как Шотландия бавно се отдалечава.
Когато се мръкна, скалите на Шотландия вече бяха изчезнали в морската мъгла, а Джейми, измръзнал до кости и блед като платно, се остави да го заведа долу, за да легне. До този момент вече бяха станали ясни непредвидените последствия от ултиматума му към Фъргъс.
Имаше само две малки частни каюти, освен капитанската; ако на Фъргъс и Марсали им бе забранено да спят заедно, докато не бъдат официално благословени, значи Джейми и Фъргъс щяха да спят в едната, а ние с Марсали в другата. Явно пътуването нямаше да е леко, и то не само в едно отношение.
Бях се надявала морската болест да отшуми, ако Джейми не вижда бавното люлеене на хоризонта, но де такъв късмет.
— Отново ли? — попита Фъргъс, като сънливо се надигна на койката си посред нощ. — Но как? Не е ял нищо цял ден?
— Ами кажи му го — отговорих аз, като се опитвах да дишам през устата, докато носех към вратата легена и се провирах трудно през тясната каюта. Палубата се люлееше под мен и едва пазех равновесие.
— Милейди, дайте на мен. — Фъргъс стъпи бос на пода, препъна се и едва не се блъсна в мен, когато посегна за легена.
— Най-добре се наспете, милейди — каза той, когато го поемаше от ръцете ми. — Аз ще се грижа за него.
— Ами… — Мисълта за койката беше много изкушаваща. Денят беше дълъг.
— Върви, сасенак — каза Джейми. Лицето му бе призрачно бяло, блеснало от пот на слабата светлина от малкия газеник, който гореше на стената. — Аз ще се оправя.