Каменният кръг [bg]

— Не тревожи, почетна Първа съпруга — увери ме тихо. — Аз пази.

— Добре, продължавай. — И тръгнах ужасно разтревожена да търся Фъргъс.

Открих го с Марсали на задната палуба, гледаха няколко големи бели птици зад кораба.

— Не сме сигурни, че някой иска да убие милорд — обясни ми той. — Буретата в склада може да са били случайност — и преди са се случвали такива неща, — както и пожара в пристройката, но…

— Чакай малко, млади Фъргъс — хванах го аз за ръкава. — Какви бурета, какъв пожар?

— О… — изглеждаше изненадан. — Милорд не ви ли каза?

— Милорд е много болен и не можа да ми каже нищо повече, само да питам теб.

Той поклати глава и изцъка с език съвсем по френски.

— Все си мисли, че няма да му стане толкова зле. И винаги му става, и все пак всеки път се качва на кораб, казва, че било до воля; умът щял да бъде господар, нямало да позволи на стомаха да диктува действията му. И на десет фута от пристанището позеленява.

— Не ми е казвал това — казах аз, развеселена от описанието му. — Упорит глупак.

Марсали стоеше зад Фъргъс високомерно резервирана, преструваше се, че не ме вижда. При това неочаквано описание на Джейми обаче не се сдържа и се изсмя. Улови погледа ми, бързо се извърна с пламнали бузи и се втренчи в морето.

Фъргъс се усмихна и сви рамене.

— Нали го знаете какъв е, милейди — каза той с обич. — И да умира, никой няма да разбере.

— Ти ще разбереш, ако слезеш долу и го погледнеш сега — сопнах се аз. В същото време бях изненадана и усещах някаква слаба топлинка в стомаха си. Фъргъс е бил с Джейми почти всеки ден от двайсет години и все пак Джейми не бе показвал пред него слабост, както пред мен. Ако умираше, аз щях да знам.

— Мъже — поклатих глава.

— Милейди?

— Няма значение. Казвай за буретата и пожарите.

— О, да. — Фъргъс отметна гъстия си перчем с куката. — Беше денят, преди да ви срещне отново, милейди, при мадам Жан.

Денят, когато се върнах в Единбург, само няколко часа преди да открия Джейми в печатницата. Той бил на пристанището в Бърнтайланд с Фъргъс и шестима мъже през нощта, за да могат да се възползват от късното зазоряване през зимата и да приберат няколко бурета с незаконна мадейра, вкарани с товар най-невинно брашно.

— Мадейрата не попива така бързо в дървото като някои от другите вина — обясни Фъргъс. — Не можеш да измъкнеш така бренди под носа на митничарите, защото кучетата веднага го надушват, дори господарите им да не успеят. Но не и мадейрата, особено ако е в нови бъчви.

— Кучета ли?

— Някои от инспекторите имат кучета, милейди, обучени да надушват контрабанден тютюн и бренди. — Махна с ръка и присви очи заради силния морски вятър.