![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Малките му яркосини очи станаха сякаш още по-малки и ярки, черните зеници се прицелиха в мен като оръдейни дула.
— Аз пък съм Алойзис О’Шонеси Мърфи — рече той. — Корабен готвач. И искам да се разкарате от току-що измития ми камбуз. Не пускам тук жени. — Той ме гледаше кръвнишки под черната кърпа, която бе вързал на главата си. Беше с няколко инча по-нисък от мен, но компенсираше това с поне с три фута в обиколката, имаше плещи на борец и глава като оръдейно гюле, сякаш насадена върху него без помощта на врат. Дървен крак допълваше този ансамбъл.
Направих крачка назад с достойнство и му заговорих от относително сигурното си място в коридора.
— В такъв случай може да изпратите горещата вода по юнгата.
— Може — рече той. — Или пък не може. — Обърна ми широкия си гръб най-пренебрежително и нападна със сатъра един овнешки бут.
Стоях в коридора и мислех. Ударите на сатъра отекваха редовно по дъската. Господин Мърфи посегна към рафта с подправките, грабна бурканче, без да поглежда, и хубаво поръси накълцаното месо. Миризма на салвия се понесе във въздуха, надделяна след миг от силния мирис на лук, разрязан на две с небрежен удар на сатъра и хвърлен в казана.
Очевидно екипажът на „Артемида“ не преживяваше само със солено свинско и сухари. Започнах да разбирам защо капитан Рен има такава крушовидна форма. Надникнах през вратата, но все пак останах навън.
— Кардамон — казах твърдо. — Индийско орехче, цяло. Сушено тази година. Пресен екстракт от анасон. Корен джинджифил, два големи корена, без нито едно петънце. — Замълчах. Господин Мърфи спря да кълца и застина над дъската.
— И — добавих аз — половин дузина цели ванилени шушулки. От Цейлон.
Той се обърна бавно, като бършеше ръце в кожената си престилка. За разлика от обкръжението му, и престилката, и другите му дрехи не бяха така безукорни.
Имаше едро червендалесто лице, обрамчено от твърди руси мустаци като четки, които потрепваха леко, докато ме гледаше, подобно на антенки на голямо насекомо. Езикът му се стрелна навън и облиза свитите устни.
— Шафран? — попита дрезгаво.
— Половин унция — отвърнах бързо, като се опитах да скрия триумфа в гласа си.
Пое дълбоко дъх, алчността светеше в малките му сини очички.
— Отвън има изтривалка, мадам, изтрийте си краката и влезте.
След като стерилизирах единия нужник с ограничени количества вряла вода и търпение от страна на Фъргъс, аз тръгнах пак към каютата си, за да се измия за обяд. Марсали я нямаше там; без съмнение беше отишла при Фъргъс, който като че ли ми помогна не особено героично.
Изплакнах ръцете си с алкохол, сресах си косата и после тръгнах пак по коридора да видя дали — по някакво чудо Джейми ще иска да хапне или да пие нещо. Само един поглед ме лиши от тази надежда.
С Марсали бяхме получили по-голямата каюта, което означаваше, че всяка от нас разполага приблизително с шест квадратни фута пространство, без да броим койките. Те бяха като кутийки, нещо като затворени легла, вградени в стената, пет и половина фута дълги. Марсали се събираше идеално в нейната, но аз бях принудена да се свия и поради това се будех с изтръпнали крака.
Джейми и Фъргъс имаха подобни койки. Джейми лежеше настрани, наврян в едната като охлюв в черупката си; и точно на такъв приличаше в момента, защото беше добил прозрачносив цвят със зелено-жълти нюанси, които силно контрастираха с червената му коса. Отвори едно око, щом ме чу да влизам, погледна ме замаяно за миг, и пак го затвори.
— Не си много добре май? — казах съчувствено.
Окото пак се отвори и той като че ли понечи да каже нещо. Отвори уста, размисли и пак я затвори.
— Не — рече само.
Леко пригладих косата му, но той като че ли не забеляза.
— Капитан Рен каза, че вероятно утре ще е по-спокойно — казах аз. Морето не беше чак толкова бурно, но все пак имаше вълнение.
— Няма значение — каза той, без да отваря очи. — Дотогава ще съм мъртъв… или поне се надявам.
— Опасявам се, че няма да стане — поклатих глава. — Никой не умира от морска болест, макар че това ме учудва, като те гледам.
— Не от това. — Отвори очи и се надигна на лакът, от усилието по устната му изби пот. — Клеър. Внимавай. Трябваше да ти кажа преди… но не исках да те тревожа, но мисля… — Лицето му се промени. Вече запозната със симптомите, аз веднага грабнах легена.
— Господи. — Отпусна се изтощен, блед като платно.
— Какво трябваше да ми кажеш? — попитах, бърчейки нос, докато оставях легена на пода до вратата. — Каквото и да е, трябваше да ми го кажеш, преди да отплаваме.