Каменният кръг [bg]

Когато стана време, Джейми се извърна неохотно, откъсвайки очи от празния бряг. Люковете бяха залостени, въжетата навити, няколко моряци скочиха на брега, за да развържат кораба; бяха шестима, а въжетата бяха дебели колкото китката ми.

Докоснах ръката на Джейми съчувствено.

— По-добре слез долу — казах аз. — Взела съм спиртник. Ще ти сваря малко чай от джинджифил и после…

Тропот на галопиращ кон отекна по брега, копитата хрущяха по чакъла на скалния склон.

— Това е той, малкият глупак — каза Джейми с огромно облекчение. Обърна се към капитана и изви въпросително вежда. — Още ли има отлив? Добре тогава, да тръгваме.

— Отплаваме! — изрева капитанът и чакащите моряци веднага се задействаха. Последното въже, което ни задържаше, бе освободено и навито, платната заплющяха, а боцманът търчеше по палубата и крещеше заповеди с ръждив като желязо глас.

— „Тя движи се! Люлее! Като че ли усеща тръпката гореща на живота с кила си!“[23] — изрецитирах аз, щом палубата потрепна под краката ми, сякаш корабът оживя, енергията на целия екипаж се изля в корпуса ѝ и се преобрази от силата на поделите вятъра платна.

— О, боже! — изстена Джейми, усетил същото. Хвана се за перилата, затвори очи и преглътна.

— Господин Уилъби казва, че има лечение за морската болест — казах аз, като го гледах със съчувствие.

— Ха — рече той, щом отвори очи. — Май знам какво има предвид и ако си мисли, че ще му позволя… Какво става, за бога?

Обърнах се да погледна и видях причината за избухването му. Фъргъс беше на палубата и подаваше ръка на едно момиче, което се бе качило на перилата, дългата ѝ руса коса се развяваше на вятъра. Това беше дъщерята на Лери — Марсали Маккими.

Преди да продумам, Джейми мина покрай мен към тях.

— Какво означава това, за бога, идиоти такива? — попита той, докато аз се добера до тях през препятствията от въжета и моряци. Извиси се страховито над двойката, с цяла стъпка по-висок и от двамата.

— Ние се оженихме — каза Фъргъс, като смело пристъпи пред нея. Гледаше го едновременно изплашен и развълнуван, лицето му беше съвсем бяло под черната коса.

— Женени! — Джейми го сграбчи за раменете и Фъргъс неволно се дръпна назад, като почти настъпи Марсали. — Как така сте женени?

Предполагам, че това беше реторичен въпрос, но всъщност не беше; Джейми, както винаги, бе оценил ситуацията по-прозорливо от мен и беше схванал най-важното.

— Спа ли с нея? — попита той направо. Застанала зад него, аз не можех да видя лицето му, но знаех как изглежда, дори ако се съдеше само по изражението на Фъргъс. Французинът пребледня с още няколко оттенъка и облиза устни.

— Ами… не, милорд — отвърна той, точно когато Марсали, с блеснали очи, вирна брадичка и заяви дръзко:

— Да, спа с мен!

Джейми ги изгледа, изсумтя силно и се извърна.