Каменният кръг [bg]

Взирах се през прозореца на кръчмата към гъстата сива мътилка, която криеше скалите по брега. Това място депресиращо напомняше на пейзажа близо до острова на тюлените, с миризмата на водорасли и шума на вълните, който пречеше на разговорите дори в малката пивница до пристанището. Младия Иън бе отвлечен преди почти месец. Беше минала Коледа, а ние пак бяхме в Шотландия, само на няколко мили от острова на тюлените.

Джейми крачеше напред-назад по пристана въпреки студения дъжд, твърде неспокоен да стои вътре до огъня. Пътуването по море от Франция до Шотландия не се оказа по-леко за него от първото преминаване на Ламанша и аз знаех, че мисълта за два-три месеца на борда на „Артемида“ го изпълва с ужас. В същото време нетърпението му да намери похитителите беше така силно, че всяко забавяне го вбесяваше. Неведнъж се будех посред нощ и виждах, че го няма, вървеше по улиците на Хавър сам.

Иронично, това последно забавяне беше заради него. Беше спрял на Кейп Рат да вземе Фъргъс и малка група контрабандисти, които го бе изпратил да доведе, преди да тръгнем за Хавър.

— Не знаем какво ни чака в Индиите, сасенак — обясни ми той. — Не искам да се натъкна на цял кораб с пирати без никакво подкрепление, нито пък да се бия редом с непознати. — Контрабандистите бяха свикнали е крайбрежието, с лодките и океана, затова щяха да бъдат наети в екипажа на „Артемида“, тъй като хората не достигаха по това време на годината.

Кейп Рат бе малко пристанище с малко движение през този сезон. Освен нашия кораб само няколко рибарски лодки бяха вързани за дървения пристан. Имаше и малка кръчма, в която екипажът на „Артемида“ с удоволствие убиваше времето, докато чакахме, а онези, които не успяха да се съберат вътре, клечаха под стрехите и поемаха халбите с ейл през прозорците от другарите си вътре. Джейми вървеше по брега, идваше само да хапне пред огъня, като от подгизналите му дрехи се вдигаха струйки пара, сякаш самата му душа вреше от нетърпение.