Гравитационна дъга [bg]

— В името на катода, анода и светата електрическа мрежа, така ли? — поинтересува се Пьоклер.

— Да, това бе добре казано — усмихна се Мондауген.

Навярно измежду тях най-близо до нулата бе покровителстваният от майор Вайсман африканец Енциан. В опитната станция, зад гърба му го наричаха Чудовището на Вайсман, вероятно не толкова като проява на расизъм, а защото те двамата представляваха забавна гледка: Енциан стърчеше с глава и половина над оплешивяващия Вайсман, който обикновено гледаше умно нагоре към африканеца през очилата с дебели колкото дъно на бутилка стъкла, подтичваше от време на време, за да се изравни с него, докато двамата крачеха по асфалта и през лаборатории и канцеларии, и в онези начални Ракетни дни Енциан господстваше във всяка стая и сред всеки пейзаж… Най-ясният спомен на Пьоклер за него е първият, в изпитателната зала в Кумерсдорф, заобиколен от електрикови цветове — зелени азотни бутилки, гъста плетеница от червени, жълти и сини тръби, и кафяво-червеното лице на Енциан със същото ведро и спокойно изражение, което понякога озаряваше и лицето на Мондауген — и наблюдаващ в едно от огледалата отражението на ракетен двигател зад предпазната преграда: в спарения въздух на онази стая, прорязван от опасения и внезапни тревоги в последната минута преди стартирането, никотинов глад и безразсъдни молитви, Енциан беше напълно спокоен…

През 1937 година Пьоклер, заедно с около 90-ина други, се премести в Пенемюнде. Нахлуваха в самата Гравитация и трябваше да бъде подготвен брегови плацдарм. Никога дотогава през своя живот, дори и като черноработник в Берлин, не беше се трудил Пьоклер тъй усилено. Цялата пролет и лятото челният отряд бе зает с превръщането на един малък остров, Грайфсвалдер Ои, в опитна станция: ремонт на пътя, прокарване на кабели и телефонна линия, построяване на жилищни помещения, тоалетни и складови бараки, изкопаване на бункери, бъркане на бетон, безкрайно пренасяне на сандъци с инструменти, торби цимент, варели с гориво. За превоз на товарите от континента до острова използваха един много стар ферибот. Пьоклер още помни протрития червен плюш и изподраскания лак в мрачните каюти, занемарените месингови детайли, астматичния вопъл на корабния парен клаксон, вонята на пот, цигарен дим и дизелово гориво, неудържимо треперещите мускули на ръцете и краката, морните шеги, пълното изтощение в края на всеки ден, новите мазоли оцветени в златисто от залязващото слънце…